Между двата смисъла на "глътка въздух"

Ако отворите сайта на ГЕРБ, ще попаднете на антикризисна програма, която започва така: “Във време, когато целият свят е изправен пред предизвикателството на финансовата и икономическа криза, България трябва да има своя отговор, в контекста на всеобщите европейски и световни усилия, как най-бързо и безболезнено да преминем по този труден път."

По-любопитна обаче е датата. Документът е изготвен на 10 май 2009 г., което ще рече, че близо година по-рано и точно два месеца преди парламентарните избори сега управляващата партия не само е имала амбицията да даде "своя отговор" на "предизвикателствата", а вече е имала стройна програма за тяхното преодоляване.

"Веднага", "незабавно", "безболезнено"?

Припомнянето на този документ заслужава усилие, защото чрез него "Граждани за европейско развитие на България" (в случай че сте забравили какво стои зад абревиатурата) манифестират като дясно ориентирани. Те, например, възнамеряват да облекчат данъчните и осигурителните режими, а когато обясняват как ще намалят осигурителната тежест с до 5% "с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците", са убедени, че "ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места".

Според ГЕРБ целта на облекченията е "да се даде възможност на бизнесите да поемат глътка въздух във времето на затруднено финансиране, да запазят и разкрият нови работни места, като ефектът от мерките може да се почувства веднага". Наред с дадената дума за реформи, сред които е и твърдото намерение държавата да ограничи неефективните публични разходи, от партията обещават и въздаване на справедливост под формата на "незабавно търсене на отговорност и предоставяне на прокуратурата на всички доказани нарушители".

Водещата нишка в програмата, както сами забелязвате, са думите "веднага" и "незабавно". Ако сведем антикризисната визия на ГЕРБ до едно изречение, то ще гласи: незабавни реформи, чийто ефект да се почувства веднага. Всички, с други думи, трябваше да живнем в мига, в който поемаме първата глътка въздух (разбирай, когато партията спечели изборите) - това беше посланието зад познатото клише, но клише все пак опаковано в ясни и, да повторим, определено десни намерения.

Осем месеца след поемането на властта обаче картината изглежда коренно различна от нарисуваната в антикризисната програма. Няма "веднага", няма "незабавно", няма и следа от обещаното безболезнено преминаване по трудния път. Обратното - има преразход на ценно време, колебания, липса на визия и отказ от водене на дясна политика.

На практика захванатите реформи бяха зарязани по средата, вземащите решения започнаха да нахвърлят "на коляно" всевъзможни хаотични хрумвания, а българският премиер все повече заприличва на "изпълняващ длъжността", който навигира според социологическите проучвания и шума на най-близките протестиращи (по политолога Владимир Шопов).

Като в сводка за нивото на река Дунав

Впрочем от началото на годината и особено през последните две седмици противоречивите сигнали, излъчвани от правителството, подлежат на описване единствено като в сводка за нивото на река Дунав в сантиметри. При Видин здравните осигуровки се покачват с 2%, но при Лом предложението пада. Около Козлодуй започва да потъва плоският данък, но на Оряхово той отново изплува. ДДС намалява с 0.5% край Никопол, само че на Турну Магуреле тръгва да се повишава с 2%. При Русе нивото му започва да се колебае, но пък на Силистра се въвежда данък "лукс".

Това обаче не е проблем, защото на следващия ден промените претърпяват промени, които претърпяват промени и на по-следващия ден. В резултат "сан шанжман" остава само усещането за хаос, а обещаната "глътка въздух" е на път да се реализира в смисъла, в който са я поемали власите на края на Дунава...

Но голямата беда е не толкова в настъпилата суматоха след пропилените месеци в разкази за злодействата на тройната коалиция и ненужни дискусии да има ли референдум за новините на турски език или как да импийчнем президента. Проблемът е в тоталния обрат във философията на управление (ако въобще можем да говорим за философия).

По данни на икономисти индустриалното производство е спаднало с почти една четвърт от началото на рецесията, но общият размер на държавните разходи не само не е намалял, а през 2010 г. ще е най-високият в историята на българския преход (планираните държавни разходи за годината са 27 млрд. лв., докато през 2009 и 2008 г. - съответно 26 млрд. и 25 млрд.).

За малко да си помислим, че наближава 9 септември...

Това означава, че държавният сектор получава все по-голямо финансиране от бюджета, а оттам - че никога досега не сме имали толкова много държава. Означава още, че първоначално заявената политика е завила наляво и по-скоро няма да преодолее, а ще произведе криза.

Ако пък към завоя добавим и демагогски залитания от типа данък "лукс", както и изказвания като "Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта", за малко да си помислим, че наближава 9 септември... "Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години."

Спокойно, това не е антикризисна мярка. Така вече иронизират "пипането" на онези с яхтите някои свободни граждани из форумите. Те за разлика от официозните медии добре забелязват фалша на популистката поза. И не само фалша, а опасността от нея, доколкото тя прикрива изключително рискови намерения.

Например запазването на армия от 60 000 служители в МВР заедно с обещанието, че доходите им няма да намалеят, ако се наложи да си плащат здравните осигуровки, т.е. допълнително натоварване на бюджета. И най-вече - идеята за вдигане на ДДС на 22% (последното предложение на премиера е увеличението да важи до края на 2012 г.!), което ще бръкне в джоба на всички ни и е автоматичен генератор на инфлация.

"В хода на развитието на кризата ще възникват нови идеи и предложения, които ние ще добавяме към този пакет от мерки с цел максимално адекватно отразяване на кризисната динамика", пишат от ГЕРБ през май 2009 година. Но истината е, че идеите започнаха да извират едва напоследък, а последното нещо, което може да се каже за тях, е "максимално адекватни".

Накъде въобще се носи самолетът?

Нещо повече - през последните месеци държавата лека-полека започна да се връща към някакво базово равнище на функциониране, при което стратегическото планиране и решителността за промяна остават на заден план за сметка на метода "проба - грешка" и тестването на хрумвания, превърнати в медийни сензации.

Така се засилва впечатлението, че никой министър не знае кое копче е решил да натисне неговият колега, а всички заедно нямат много ясна представа нито как работят уредите в пилотската кабина, нито накъде въобще се носи самолетът. Тъкмо кризата, между другото, предоставяше и все още дава на ГЕРБ огромни възможности да се докаже като реформаторска партия. Дотук обаче тя (меко казано) ги пропусна, а всеки изминал ден прави все по-незначителни шансовете й да преобърне ситуацията и да даде доказателства в полза на управленския си ресурс, рекламиран предизборно като "България може".

Това няма как да стане само с изявления като: "Ако искат българите, за година и половина мисля, че ще успея да извадя държавата от блатото". Пък и какво означава "ако искат"? Ами искат, разбира се! Но въпросът е друг: дали управляващите наистина могат или си мислят, че могат.

Автор: Любослава Русева, „Дневник”

Редактор: Александър Андреев