BG Kommunalwahl

Двама милиционери живеят заедно на квартира. Единият жали за село и предлага да си отглеждат в клозета прасе.

- Ууу, много мръсно, бе! - възкликва другият.

- Нищо, прасето ще свикне!

Заради този виц през 1951 година бащата на моя познат К. бил изпратен в Белене. В досието му, което К. преснимал, когато му се отворила възможност да го прочете, пишело следното:

„След 9 септември 1944 год. в него не настъпи ни каква промена. Той си остава буржуй по хърактер. Обича да носи бели убувки. Не много бели - поскоро цвйат на слама. Пие ракия но не отказва и на фносни питйета. Оче видно е женкар. Женал се два пъти, втората даже е бълерина. Лека жена имам напредвит.“

Докладната записка била от 1950 година и носела гриф „Строго секретно“. Неграмотният информатор я адресирал до „началник отделение интелегенция и малдежи Ст. Караджов“, а началникът я парафирал със забележката: „Лицето да се наблюдава внимателно по отношение и с оглед на привичките!“

Моят познат разказва, че доносникът бил кварталният милиционер, който не просто нахвърлял забележките си „по отношение и с оглед на“, а стриктно се придържал към пригледен въпросник, изготвен от Държавна сигурност. От него се искало да опише ръст, тегло, любими ястия, склонност към употреба на алкохол, приятелски кръг, предпочитани заведения, хобита, бракове, характеристика на съпругата, дори ученически прякори и болезнени спомени на наблюдавания човек.

Въпросниците - преди и сега

При една специализация в Германия К. попаднал на подобен въпросник, формулиран лично от Хайнрих Химлер още в качеството му на началник на политическата полиция в Мюнхен (1933 г.). Три години по-късно Химлер, вече шеф на Гестапо, дообогатил творението си и така анкетата, която трябвало да попълват агентите на тайната полиция на Третия райх, набъбнала до 80 въпроса. Сред тях имало един, който изисквал от доносниците да проявяват литературни заложби, като описват само с прилагателни имена какви асоциации предизвиква у тях „следеният обект“. Той гласял:

„От какви епитети бихте се възползвали, за да опишете този човек? Какви асоциации предизвиква той у Вас?“

Абсолютно същият въпрос - под № 52, и днес фигурира в едно окръжно на ДС, ъъъ, на ГЕРБ, за което бившият министър по еврофондовете в предишното правителство Меглена Плугчиева предупреди, че се използва от активистите на управляващата партия в Русенска област. За да изготвят предизборно досиета на политическите си опоненти, те трябвало да отговорят на 81 (с едно повече, отколкото на Гестапо!) запитвания - за ръст, тегло, любими ястия, склонност към употреба на алкохол, приятелски кръг, предпочитани заведения, хобита, бракове, характеристика на съпругата, дори ученически прякори и болезнени спомени...

Инструкцията, ако не писана от Цветан Цветанов, който освен вътрешен министър е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, а освен шеф на предизборния щаб на ГЕРБ е и вътрешен министър, наистина изглежда като извадена от аналите на тайните служби през 50-те. При това нейната „неподправеност” би могла да се потвърди и от факта, че за кмет на Русе управляващата партия възнамерява да издигне тамошния областен управител Пламен Стоилов, чиято принадлежност към ДС е не само публично известна, но и обект на искрена гордост от страна на бившия оперативен работник:

ГЕРБ взима "стари муцуни"

„Агент не е мръсна дума. По задължение съм вербувал много хора”, обяснява Стоилов в интервю за русенския вестник „Утро” от юли миналата година. „За себе си не се притеснявам от нищо, дори се гордея с работата си във Военно контраразузнаване и ДС” – казва още кадърът на ГЕРБ, с което трудно би разсеял съмненията, че в един момент в главата му няма да се завърти хрумката да извади от арсенала на стария вербовчик изпитаното средство за „инвентаризиране на всички особености и пороци на опонентите” (по журналиста Иво Христов).

Впрочем сам по себе си фактът, че управляващите издигат областен управител – а такъв е случаят и с Иван Тотев в Пловдив – е особено притеснителен. Областният управител е териториално едноличен орган на изпълнителната власт, който разполага със значителен ресурс да повлияе върху резултатите от местните избори. Възможността му да упражнява контрол върху общински съвети и кметове, върху областни и регионални инспекции, служби, комисии и т.н., и т.н., представлява огромно съсредоточаване на енергия за намеса в ръцете на този „кандидат” и вече предопределя далеч по-печелившата му изходна позиция в предизборната кампания.

Не вярвате? Неотдавна РЗС извади запис как областният управител на Пловдивска област Иван Тотев – същият, който е наминиран от ГЕРБ, се опитва да фалшифицира частичните избори в пловдивския район „Източен“. В записа той казва: „Господин Захов мога да го похваля. Направи няколко в неговата секция, но като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрият.” След лека пауза Тотев прошепва и нещо като аксиома: „Всички знаем, че това е един от начините, с които можем да имаме предимство”...

За автентичността на тази реплика, както и на русенската инструкция сигурно може да се поспори, но обстоятелството, да повторим, че Цветан Цветанов, освен вътрешен министър е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, а освен шеф на предизборния щаб на ГЕРБ е и вътрешен министър, вече хвърля сянката на „фуражка” върху предстоящите избори. Подобна откровеност в намерението властта да се удържи на всяка цена, включително чрез силови методи, не е била демонстрирана никога досега, ако изключим, разбира се, какво казваше един герой в „Бай Ганьо прави избори”:

„Изборите свободни! Полицията няма да се меси! А ний с управителя кис-кис-кис!... Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.”

А парите в случая очевидно също няма да са проблем. Съдейки по това, че само за първите три месеца на годината МВР е получило от дарения 6.5 млн. лв., като сред дарителите са негови „клиенти” по наказателни дела, както и компании, чиито интереси по някакъв начин зависят от решенията на управляващите, бихме могли да си представим какви възможности за „откупки” се откриват през предстоящите месеци до 23 октомври. Отгоре на всичко – уж напълно легални и под благовидния предлог, че се подпомага борбата срещу престъпността и... корупцията!

Не казвам, че това непременно ще се случи. Но вероятността е голяма. На око я преценявам като минаваща стоте процента, по подобие на изборните „победи” на Александър Лукашенко в Беларус...

Лукашенко между другото постъпвал по гореописания начин, само че още по-откровено. Тайните служби слухтели и дебнели за компромати срещу осмелилите се да излязат насреща му опоненти, а когато ситуацията станела неудържима, милицията спретвала на наивниците жесток тупаник и арести. Само за сведение - на изборите, когато Лукашенко спечели четвъртия си мандат, в изолаторите попаднаха 639 души, за които президентът цинично обясни: „Не съм ги хвърлил аз в затвора, аз имам правото единствено да помилвам!”

Ще бъде мръсно... много мръсно

Е, чак дотам тук няма да се стигне, но това ни най-малко не отменя мрачната перспектива за брутална кампания. Защото фактът, че Цветан Цветанов, да потретим, освен вътрешен министър е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, а освен шеф на предизборния щаб на ГЕРБ е и вътрешен министър, директно отприщва въображението в посока на спецоперации, мощна употреба на специални разузнавателни средства и прочие известни на публиката похвати, с които „Нашата полиция ни пази”. Нещо повече: похвати, които могат да бъдат прилагани все законно и напълно регламентирано – така, както самият Цветанов законно и регламентирано дари прокурора, който разследва тъста му за съмнителни доходи, с пистолет „за заслуги към правовата държава”...

Освен заради манталитета на тези управляващи обаче, опасенията какво ще представляват местните избори се подхранват и от друг техен проблем. Той се нарича безсилие:

За две години във властта ГЕРБ не успя да спечели на своя страна хора, които да бъдат в състояние да се преборят в честна битка. От номинираните досега става ясно, че управляващите са в жестока кадрова криза, но не откъм количество, а откъм качество. Затова техните кандидати са или областни управители, или стари муцуни, превърнали се в местни феодали – като варненския Кирил Йорданов например или сливенския Йордан Лечков.

Това са все фактори, които разполагат с текуща власт и могат да влияят. Фактори, които са овладели почти, а някъде и напълно терена, и по тази причина няма да им се наложи да „бият” опонентите си с конкретни програми и шеметни визии. Една заготовка от малките или големи тайни и пороци ще е достатъчна последните да бъдат цапардосани, когато трябва.

„Ууу, много мръсно, бе!” – сигурно ще възкликнат мнозина през есента.

И такова ще бъде. Много мръсно.

Но кой пък му е виновен на прасето, че все свиква в своята кочинка?

Автор: Любослава Русева, "Дневник"

Редактор: Александър Андреев