Мръсният бизнес на ГДР
11 юни 2014ГДР - държавата на работниците и селяните, е експлоатирала без всякакви скрупули хората, осъдени на затвор - независимо дали са били извършители на престъпни деяния или политзатворници. Факт е също така, че трябваше да изминат цели 25 години, преди да се появи първото задълбочено научно изследване по темата. То носи заглавието "Стоки от затвора за класовия враг". Авторът му Тобиас Вуншик изследва структурата и управлението на гедерейските затвори и обвързването на тази система със социалистическата планова икономика.
От изследването на Вуншик става ясно, че принудителен труд са полагали до 39 хиляди осъдени - както директно в затвора, така и в специализирани трудови лагери. Принудителният труд в ГДР е имал три основни функции: репресивна, икономическа и възпитателна. При управлението на Хонекер с приоритет се е ползвала втората категория - икономическите ползи са били по това време основната цел. Държавната планова комисия, министерството на промишлеността и Службата за управление на затворите към вътрешното министерство са определяли колко затворници в кои предприятия да работят. Осъдените полагали принудителен труд предимно в електротехническата промишленост, минното дело, автомобилната индустрия, металургията, текстилната и мебелната промишлености.
Нечовешка система
Бизнесът със стоките, произведени от затворниците, е бил основен елемент от плановата икономика на страната. Затова и при трите амнистии - през 1972, 1979 и 1987 година - икономиката на ГДР е изпадала в сериозни затруднения, пише в тази връзка "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Амнистиите са намалявали значително капацитета на затворническия труд, посочва по-нататък изданието и уточнява, че за да няма изоставане от плановите задания, осъдените, които оставали в затвора, е трябвало да полагат извънреден труд. Особено що се отнася до производството на стоки, предназначени за износ на Запад - през 70-те и 80-те години повечето затворници в ГДР са произвеждали за концерни от Западна Германия. Продавало се е всичко, което е носело твърда валута: мебели, спално бельо, котлони, хладилници, телевизори. Дори кръв, иззета от по-младите затворници.
За положения труд затворниците получавали жълти стотинки - между 20 и 50 източногермански марки на месец, с които осъдените можели да пазаруват в магазина, който се намирал на територията на затвора. Предлагането там било твърде скромно: мармалад, мас, тютюневи изделия, тоалетни принадлежности. И толкова.
Възмездие?
Според изследване по темата, направено по поръчка на Съюза на жертвите на комунистическото управление, германските железници са сред концерните, които са се облагодетелствали в най-голяма степен от принудителния труд в източногерманските затвори. По този повод "Берлинер Моргенпост" посочва, че от Съюза на жертвите на комунистическото управление имат съвсем конкретни искания към железниците - те настояват "Дойче Бан" да изплати обезщетения на засегнатите. "Компанията не може да се прави, че такъв проблем не съществува. Тя трябва да обезщети тези хора", казва председателят на Съюза Райнер Вагнер.