Мъдрост назаем от Пипи
29 декември 2009Докато бързат за „пораснат”, да създадат семейство, да се наложат, да направят кариера, много хора не осъзнават, че по пътя са изгубили някои безценни детски качества. „Възрастният човек непрекъснато подрежда света около себе си и спазва правилата”, припомня социологът професор Мартин Дьолеман. Децата са много по-спонтанни, но от тях може да се научи не само това.
Гмуркачи надълбоко
Децата умеят безрезервно да се потопят в една дейност. Нали всички сте виждали малко дете, съсредоточено в рисуването, например? Психолоът Вернер Дойч обяснява, че в такива мигове човекът се слива със своята дейност, а това му създава усещането, че има смисъл да се живее. Изследванията показват, че възрастните, които обикновено вършат по няколко неща едновременно, не се чувстват щастливи. А и дейностите не са особено ефективни.
Гранични нарушители
Един малчуган се пързаля с капак от боклукчийска кофа вместо шейна, момиченце балансира върху зида като върху гимнастическа греда - децата умеят да превърнат всичко в игра. Така те преоткриват света, придават на предметите ново предназначение. Непрестореният, непосредствен поглед на децата към околната действителност води до неочаквани открития, които смайват възрастните, свикнали винаги да действат по предварително зададени мостри.
Ванчо-Изправанчо
Виждали ли сте дете, което се учи да кара колело? Дори двайсет пъти да падне, то продължава да упорства, докато накрая подкара безаварийно. Децата губят кураж много по-трудно от възрастните, те не се обезсърчават от грешките, не се оплакват от провалите. „Винаги ги тласка желанието да завладеят света”, както обяснява професор Дьолеман.
Любопитковци
Хрумвало ли ви е да изцедите цялата паста за зъби, за да разберете откъде идват зелените черти по бялото желе? Не, нали? А едно дете ще го направи. Когато децата искат да разберат нещо - никой не може да ги спре. Те са истински откриватели, мозъкът им непрекъснато трупа нови знания.
Честни или груби?
„Я тоя чичко колко е дебел! Лельо, ти защо имаш пъпка на носа?” Децата често пъти задават неудобни въпроси и изричат неприятни истини. Те никога не се заплитат в собствените си лъжи и неискрености, както правят възрастните. Както казва професор Дьолеман, „децата често изричат онова, което ние не смеем.”
Без задръжки
Децата плачат и се смеят когато и както им дойде отвътре, без да се съобразяват с мястото и с околните. За разлика от тях, възрастните много по-трудно дават израз на чувствата си, а непрекъснатото потискане на чувствата ги затормозява.
Смяна на ролите
Погледайте едно дете, което си играе с колички. То непрекъснато сменя ролите - ту е шофьор на камион, ту пешеходец, ту кара бърза спортна кола. Умението бързо да се превъплъщават в различни хора, е много важно за децата, защото по този начин те усвояват чужди гледни точки, учат се на търпимост и толерантност.
Лесна прошка
Наказали сте детето, но ви мъчи съмнението, че сте проявили несправедливост? Няма проблем, след някой и друг час малчуганът отдавна е забравил и отново иска да си играе с вас, да излезете на разходка или просто да се гушне. Възрастните носят в душата си обидите и огорченията с дни, седмици, дори години, докато малките са великодушни и бързо прощават.
Така че: нека се поучим от децата. Защото, по думите на Ерих Кестнер: „Човек е само онзи, който остава дете, дори когато порасне.”