На прицел: враговете на Израел се готвят за война

Примамката представлява метален цилиндър с прикрепени стабилизатори на двамата му края. Най-важната част от новата система е вграденият в нея транспондер: сигналите, които той излъчва, са в състояние да отклонят от траекторията ѝ всяка изстреляна по въздушна цел ракета, така че тя да пропусне целта си. По този начин демонстрираната наскоро от израелските военни система ELL-8270 би могла да предпазва самолети и пътниците от ракетно нападение. 

Новата разработка идва във време, когато Израел се чувства все по-силно застрашен. След нахлуването на Турция в Сирия войната там навлезе в нова фаза, което заплете конфликта още повече – и военно и дипломатически.

За Израел намесата на Турция представлява най-напред дипломатическо предизвикателство: пита се как това ще повлияе на отношенията между Русия, Иран и техния общ приятел Башар Асад, когото те закрилят. Въпросът е особено важен на фона на растящата заплаха срещу Израел - особено в региона на Голанските възвишения, където бойците на „Хизбула“, подкрепяни от Иран, създават непосредствена опасност за израелците. Разчитайки на контактите си с Русия, Израел се надява да се справи с тази заплаха с дипломатически средства.

Дотук обаче с твърде скромен успех. "В случай на война сме подготвени отлично", уверява снайперист на „Хизбула“ пред изданието „Ал-Монитор“. А негов колега допълва, че инцидентът със сваления израелски изтребител е доказал същото: "От страна на Иран това е знак, че правилата на играта в Сирия вече са други".

Израелските военни са на същото мнение. Русия и Иран трайно се настаниха в Сирия и очевидно не смятат скоро да си тръгват. В тази връзка представител на израелското военно министерство казва, че "Сирия е на път да се превърне в руско-ирански протекторат".

Иран с излаз на Средиземно море?

В този свой протекторат двете страни засилват военното си присъствие. Особено иранското присъствие там създава грижи на израелските военни, които се опасяват, че Иран може да изгради своя военноморска база на брега на Средиземно море. В най-лошия случай Иран може да изпраща оттам свои подводници, които да атакуват цели по израелското крайбрежие или газови находища в Средиземно море. Израел се чувства застрашен и от евентуални нови военновъздушни бази, летища или оръжейни заводи, които биха могли да бъдат изградени в района. 

Тези оръжейни фабрики биха могли да снабдяват с оръжие и милициите на „Хизбула“, които покарай войната в Сирия значително увеличиха своя оръжеен арсенал. Израелските военни съобщиха, че досега те са извършили повече от 100 въздушни нападения срещу оръжейни складове и конвои на „Хизбула“. Израел е поискал съдействие и от Русия за спирането на оръжейните доставки за „Хизбула“, но Москва демонстрирала сдържаност относно тревогите на Израел. Експерти на Международната кризисна група цитират неназован руски дипломат да казва следното: "Израелски офицери постоянно ни предупреждават, че Иран се бие в Сирия, за да унищожи Израел, и че основните цели, които Техеран преследва в Сирия, са религиозни. Затова би трябвало да изтласкаме Иран от Сирия. Ние, разбира се, уважаваме интересите на Израел, но не можем да приемем неговите аргументи на сериозно."

В същото време Хизбула демонстрира съвсем ново самочувствие. Вестник "Arab Weekly" съобщи, че още преди една година бойци на „Хизбула“ в цивилно облекло са обходили с проучвателна цел района по границата с Израел. Всички геодезически данни - например височината и наклонът на терена - били щателно проучени и записани. Преди това лидерът на шиитското движение Хасан Насрала демонстрира борбен дух, обявявайки, че „Хизбула“ няма да се спре пред никакви „червени линии“. Ако се стигнело до война с Израел, „Хизбула“ можел да нападне израелския ядрен реактор край Димона в пустинята Негев. Като потенциална цел той спомена също и един резервоар с амоняк край Хайфа.

Заплахата Израел

От своя страна Израел заплашва, че в случай на война няма да се ограничи само с удари по „Хизбула“, а ще разглежда цял Ливан като вражеска територия. Тази война щяла да принуди международната общност да поиска прекратяване на огъня само след 3, а не след 33 дни, колкото продължи последната война между Израел и „Хизбула“ през 2006 година, твърди бившият председател на израелския Съвет за сигурност Гиора Ейланд.

Не всички обаче биха имали интерес от толкова краткотрайна война. За разлика от Израел, организацията „Хизбула“ би могла да се надява, че един по-продължителен конфликт може да обърне общественото мнение в нейна полза. Освен това „Хизбула“ със сигурност не би се съобразявала с цивилното население така, както една държава. Това означава, че един нов въоръжен конфликт в региона би бил твърде рисковано начинание с непредсказуеми последици за Израел.