За Спиридонов, шлифера и призрака на милиционерската държава

В усилията си да подкрепи тезата си за „виновността” на „ТАД Груп” за "НАП лийкс", Специализираната прокуратурата възприе принципа „теч теч избива”. Държавното обвинение организира безпрецедентен „контра теч” в медиите на „доказателства” по делото. Става дума за 13 файла с обяснителни бележки.

"Хванаха ни за шлифера"

Директорът на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) главен комисар Ивайло Спиридонов коментира „доказателствата” така: „Някои хора си мислеха, че са набутали ГДБОП и прокуратурата в ъгъла... Според мен, как беше, са ни хванали за шлифера”. 

Според г-н Спиридонов обвиняемите – собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров, търговският директор във фирмата Георги Янков, които са сочени за подбудители, и 20-годишният служител Кристиян Бойков, считан за извършител на безпрецедентната хакерска атака – са „станали жертва на собствената си охранителна система”. Именно записът от камерите позволил да се установи паролата за компютъра на Бойков; така с „хитрост и лукавство”, подчерта не без задоволство г-н Спиридонов, е бил намерен достъп до машината на „хакера”.

Вместо да успокоят лятото на нашето недоволство, последните „разкрития” на българската прокуратура по случая „НАП лийкс” обаче будят тревога. С престараването си прокуратурата се оплете в серия от гафове. Бяха публикувани ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски. Имаше и друга издънка – беше „изпусната” връзка към сайт, на който са данните на над 2000 прокурори и следователи.

За пореден път беше погазен фундаменталния принцип на правовата държава, че всеки е невинен до доказването на противното. Българската прокуратура изнесе процеса от съдебната зала – там където му е мястото – и тенденциозно го захвърли в телевизионните студия, сайтовете и форумите в интернет.

Не само куриозно, а и противоправно

Юристи, като адвокат Екимджиев, потвърждават тази тревожна констатация. Те припомнят, че България е осъждана многократно в ЕСПЧ в Страсбург, заради проблематичните, за да не кажем нескопосани, действия на политици, съдии, прокурори и др. "Новатор в тази дейност беше бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който публично четеше присъди и обявяваше хора за престъпници, но господин Гешев и прокуратурата се оказват един достоен приемник", посочва Екимджиев.

Председателят на съюза на съдиите г-н Калпачкиев също счита, че случаят, за съжаление, не е безпрецедентен. Той припомни за „обнародването” на тефтерчето на бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов(2014 г.), както и за изнесените доказателства за "Костинбродската афера" (2013 г.).

Новият шеф на специализираната прокуратура г-н Франтишек обаче заяви, че наследството на г-н Гешев „не се нуждае от ревизия”. Напротив. Той беше категоричен: „ще продължим темпото на Гешев, с тенденция да го увеличим”. А самият Гешев обеща обнародването чрез медиите на „факти” от текущи разследвания (т.е. преди да се произнесъл съдът) да продължи.

Жална ѝ майка на правовата държава

Събитията от последните дни са повече от обикновено дежавю. Да, през последните 30 г. сме виждали неведнъж използването на съда и прокуратурата за политически цели. Свикнахме. Но сега тази политизация е тотална. Неприкрита. Арогантна.

Доказателствата са налице. Единственият участник в надпреварата за поста главен прокурор размаха заканително пръст срещу „десните екстремисти”. Изглежда, вината на въпросните „екстремисти” е в това, че си позволяват да роптаят срещу статуквото, изваждайки на показ престъпните му зависимости.

Малко след „НАП лийкс” бяхме свидетели и на странния случай с личните данни на съдийката Мирослава Тодорова, които бяха „изпуснати” на сайта на Инспектората на Висшия съдебен съвет (файлът бе озаглавен многозначително –  "MIROSLAVA STEFANOVATODOROVA NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIII"). Г-жа Тодорова е известна с критиките си към недъзите в съдебната система, а през 2014 г. се осмели да заведе дело срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за клевета.

Във „връзка” с „НАП лийкс” беше издадена заповед за разпита на главния редактор на сайта „Биволъ” г-н Чобанов. Сайтът дръзва системно да вади кирливите ризи на „елита”, като аферите „Апартаментгейт” и „Къщи за тъщи”. „Разкрити” бяха и опити за „мокри поръчки”; оръдието на престъплението щели да бъдат… пръскачките пред парламента.

 „НАП лийкс” е „мачбол” за прокуратурата. А чрез нея и за управляващите. Това е възможност за започването на безпрецедентен лов на вещици, който да смачка, да запуши с един замах устите на всички опоненти, обявявайки ги за „врагове на държавността”. Г-н Спиридонов заяви, че има още „много доказателства” по случая „НАП лийкс”. Включително следи, които водят към неговия „поръчител”. Дали накрая, твърде удобно, няма да се окаже, че „злият гений” е политик или партия, които са трън в петата на властта? Вестник "24 часа" например твърди, че имало информация, че поръчители на атаката са член на "Да, България" и "негов другар". 

Призракът на милиционерската държава

От всичко, което сме видели и чули до момента (а в безпристрастността на съдебната система се съмняват мнозинството българи – доверието в нея е замръзнало на около 20%), „НАП лийкс” започва все повече да вони. Това е позабравена, но упорита миризма. Мъртвешкият полъх на милиционерско „активно мероприятие”.

Обърнете внимание на думите на шефа на ГДБОП. Макар да говори за „достатъчно данни” за „поръчителя”, той казва: „дали това ще бъде доказано е друг въпрос”. По-важно от доказателствата е очернянето. Политическото инвалидизиране.

Озъбеният призрак на милиционерската държава, която бе синоним на бившия тоталитарен режим, едва ли някога си е отивал. По-вероятното е да се е спотайвал в ъгъла на политическия театър, докато продължава тихичко да си „преде”, осмивайки сизифовските опити за изграждане на демократични институции. През последните дни този фантом разголи телесата си. Стана още по-безсрамен. Лъсна, изпъчен на сцената, в целия си пошъл блясък.