Неработещите институции на България

„Администрацията се държи с нас надменно и без уважение”, „Не сме доволни от работата на институциите”, „Регулаторните органи не защитават правата ни на потребители, а държавата не прави нищо, за да премахне неравноправието в отношенията ни с монополите и банките” - това са само част от оплакванията, с които българските граждани засипват скромната администрация на националния омбудсман Константин Пенчев, в която работят едва 50 души. През 2013 година жалбите са нараснали с една четвърт спрямо предходната година, а омбудсманът е оказал съдействие на близо 18 хиляди български граждани, подали жалба заради нарушаване на правата им от страна на институциите.

Такса "Добър ден"

Константин Пенчев разказва, че по време на дългогодишната си работа като съдия и адвокат никога не се е сблъсквал с явление като днешната бюрокрация. Вместо да са в услуга на гражданите, на много места чиновниците издевателстват над тях с абсолютно незаконни практики, посочва омбудсманът: „За да издадат даден документ, те изискват от гражданите да им носят като някакви куриери документи от други служби. Сякаш сме в 19-и век. Тази практика няма нищо общо с добрата администрация, която сама се снабдява с нужните ѝ документи и справки. Гражданинът отива да си извади скица на имот или данъчна оценка, а в съответната общинска служба му заявяват, че първо трябва да им представи документ за платени данъци. Услугата няма нищо общо със събирането на данъци и обвързването на двете е незаконно. Още по-голям абсурд е, че човекът си е платил данъците в същата тази сграда. Но това изобщо не трогва чиновника, който всъщност работи на метри от данъчните. Той заставя човека да си плати, за да се снабди със скъпоценната хартийка, в която пише, че нещо вече е платено. На такъв случай се натъкнахме в община Варна, където вместо „Добър ден!“ вадиш 20 лева, за да получиш справка от едно гише, която после представяш на съседното гише. Неслучайно гражданите говорят за такса „Добър ден“. И още един пример: кметът на една хасковска община почти цяла година не искаше да издаде акт за раждане на едно дете, тъй като бащата не си бил платил данъка за колата“, разказва омбудсманът, чиято намеса в крайна сметка спомогнала за разрешаването на проблема.

Ходене по мъките

Най-много, а и най-трудно разрешими са жалбите на потребителите на електроенергия, топлоенергия и вода, посочва Константин Пенчев и добавя, че въпреки миналогодишните протести в това отношение нищо не се е променило. Касите, където се плащат сметките, са единствената допирна точка между потребителите и монополистите. „Всеки опит на гражданите да разберат защо сметките им са толкова високи или пък защо плащат за услуга, която не получават, се сблъсква със стена от мълчание, на която пише: Плащай или ще ти спрем тока“, казва омбудсманът. Той не вярва, че в 21-ви век няма начин да се разбере колко точно топлина трябва да заплати потребителят. „Топлофикационните дружества изчисляват тази топлина с много сложни формули, които обаче изобщо не отчитат дали сградата е тухлена, панелна или пък паянтова. Така се обезсмислят инвестициите в енергийна ефективност, защото тези, които са ги направили, плащат с останалите по една и съща тарифа топлинните загуби на сградата. Подобно е положението с водоснабдяването, където освен изразходваните кубици потребителят плаща и всевъзможни течове и загуби по трасето до жилището му“, посочва Пенчев. Според него правителството трябва да инициира промени в Закона за енергетиката, като за целта трябва да се допита до широк кръг експерти, вместо да се разчита на инициативите на отделни народни представители, които нерядко повече вредят, отколкото помагат.

Как ще ги стигнем азербайджанците?

Константин Пенчев отбелязва, че т.нар. „електронно правителство“, за което са изхарчени огромни средства, е най-болезненият провал в опитите да се модернизират българските институции. „В Азербайджан например ми показаха как администрацията обслужва гражданите на принципа „едно гише“. Там на хората не им се налага да се превръщат в издирватели и преносители на бележки и справки. А ние продължаваме да ходим по десетки гишета, за да си издадем елементарни документи“, казва омбудсманът.

Нереформираната съдебна система и корупцията са факторите, които съпътстват и утежняват още повече неефективността на българските институции. Нещо повече - определени сфери на организираната престъпност не биха могли да съществуват, без да си имат „чадър“ в институциите, убеден е националният омбудсман. „В същото време, за да имат право на безплатна правна помощ и защита, българските граждани трябва да имат толкова ниски доходи, че да се чуди човек как изобщо още са живи“, казва Пенчев. И допълва, че вратите и гишетата, пред които се вият опашки, са точен индикатор за наличието на корупционни схеми в институциите.

Пенчев посочва и още един съществен проблем: липсата на адекватна защита по отношение на социалните права. Тази констатация важи с особена тежест за незачитаните права на хората със специфични потребности, на децата с увреждания и на децата от социалните домове, отбелязва националният омбудсман Константин Пенчев.