Нещастия в Иран

Носрат Фирузиан е лекар. От години живее в Германия, но на всеки шест седмици пътува до старата си родина Иран, за да прави операции. Фирузиан си спомня как там веднъж дал на един свой пациент упойка, но приспивно действие от нея така и не настъпило. Оттогава насам иранецът всеки път пълни куфара си с германски препарати и в Техеран ползва за лечение именно тях, а не местните.

Само допреди година Фирузиан можел да купува оргинални германски медикаменти в самия Иран. Междувременно обаче в иранските аптеки те са станали невъзможно скъпи. "Само за осем седмици цените им са се удвоили, а в някои случаи дори и утроили", казва специалистът по ракови заболявания. Негови приятели, лекари в Иран, изпитват огромни затруднения да набавят медикаменти за болните от левкемия деца, които лекуват.

Цената на санкциите

Тези затруднения се дължат на санкциите, които ЕС наложи срещу Иран. Целта им всъщност беше да принудят ислямската република да се върне на масата за преговори и да се откаже от оспорваната си атомна програма. Това обаче така и не се случи. ЕС все подчертава, че медикаментите и хранителните продукти не са в рестриктивния списък, както и че са предвидени "нужните защитни мерки, така че отрицателните въздействия от санкциите да не засегнат снабдяването на населението с жизненонеобходими стоки". "Тези продукти могат да се търгуват без ограничения", пояснява и говорител на върховния комисар по външната политика на ЕС Катрин Аштън. В тази връзка са разрешени дори банковите разплащания с ирански банки, които във всички останали случаи са строго забранени.

Само че бизнесът избягва всякакви контакти с Иран. В цяла Европа на практика няма нито една банка, която да приема преки плащания от Иран. По-малките банкови институции твърдят, че просто не разполагат с достатъчно персонал, който да следи и да се съобразява с често променящите се изисквания към санкциите в банковата и търговската сфера. А по-големите международни банки явно се страхуват от евентуален натиск от страна на САЩ, където санкциите са много по-строги, отколкото в Европа.

Дойче Банк например още преди пет години прекрати всякакви контакти с Иран. Поради това не са възможни никакви плащания в едната или в другата посока. Това засяга и т.нар. позитивен списък, в който са стоките, изключени от обсега на санкциите. В резултат от това всички бизнес-контакти на Германия с Иран, доколкото още ги има, минават през "трети страни" - например през Русия или Азербайджан. "Азербайджанските банки обаче искат толкова високи такси за всички парични преводи, че бизнсът на практика се обезсмисля", казва Михаел Тукус, член на управителния съвет на Германско-иранската търговска камара. Той добавя: "Никога не съм предполагал, че ще ми се наложи да се запознавам в детайл с азербайджанската банкова система."

Упойки, които не упояват

Санкциите и обезценяването на иранската валута, вдигат цените на всички вносни стоки до невероятни нива, включително и тези на животоспасяващите медикаменти. Те все още се намират на пазара, но цената им ги прави недостъпни за повечето иранци. Особено засегнати от този проблем са бедните слоеве на населението - най-вече онези пенсионери и семействата с деца, които не разполагат със здравни осигуровки. "Без медикаменти от Германия или Западна Европа те са принудени да се осланят на евтин, нискокачествен внос от Азия или Източна Европа", казва д-р Фирузиан. Така иранците ще продължават да си купуват упойки, които не упояват.

Автор: Н. Конрад, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева