Никога вече война!
1 септември 2009Съдбата на Владислав Бартошевски не може да се нарече обикновена: половин година в Освиенцим, участник във Варшавското въстание и в спасителни акции за евреи, седем години в комунистически затвори след войната, активна дейност в католическата църква, два пъти полски външен министър след 1989 година и един от най-активните днес поборници за помирение между Германия и Полша. Какви са спомените му за 1 септември 1939 година и германската окупация?
"Смятаха ни за нисша раса"
"Това беше повече или по-малко неудобна, нежелана и трудна ситуация. В ежедневието ни трябваше да понасяме трудности. Още в самото начало се наложи да осъзнаем, че ни смятат за "нисша раса". Полските евреи бяха чисто и просто "хлебарки", а поляците-католици - нисши хора. Проблем беше да се оцелее, защото войната продължи пет години - нещо, което никой не беше допускал - нито в Германия, нито в Полша."
В началото на войната Бартошевски е току-що завършил училище и се готви да следва география, но войната проваля тези му планове. В края й - през 1944 - той е участник във Варшавското въстание, което е кърваво потушено от германците, без това да бъде предотвратено от руските войски, намирали се по онова време на другия бряг на Висла. Бартошевски казва:
"Значението на случилото се зависи от историческото съзнание на хората. И в Германия хората мислят по различен начин за преживените събития от семейната им или от голямата история. Разбира се, поляците са особено чувствителни, когато Германия и сегашната Руска федерация, която в наши очи все още не е истинска демокрация, се сближават политически и икономически, защото нашето местоположение на географската карта е точно помежду тях, а ние сме малък народ. Все пак трябва открито да кажа: сегашното германско правителство и г-жа Меркел се радват на значително доверие в Германия и в Полша."
Европа съумя да извлече поуки от войната
Владислав Бартошевски днес е активен застъпник на каузата за подобряване на германо-полските отношения. Мотото на работата му - "Изтръгни омразата от душите ни" - съвпада със заглавието на една негова книга за трудното помирение между германци и поляци. Той казва:
"Поуката от 20-ти век, десетките милиони жертви, повечето от които цивилни граждани: евреи, славяни и германци, също както и безсмислената политика на империалните сили ни накара да осъзнаем, че създаването на сегашния ЕС е необходимост. Затова съм на мнение, че Аденауер е един от най-големите европейци на 20-ти век. Той именно прозря, че изразът "никога вече война" не би трябаво да е само лозунг. Че трябва да се създадат основите за една нова европейска конструкция, което и стана през 50-те години."