Няма циганин, няма проблем?

Ромите в България са поне четири пъти по-малко, отколкото си въобразяват техните лидери. Ако данните от последното преброяване са верни и показват тенденция, то най-голямото малцинство в България статистически ще изчезне някъде в началото на 2083 година, прогнозира Харалан Александров.

Съдбата да си циганин

В преброяването много роми укриват своята идентичност, защото се срамуват от нея и искат да се интегрират в мнозинството, смята още Александров. „Това е бягство от съдбата да бъдеш циганин в едно изключващо общество, каквото е  българското”, казва социалният антрополог. Освен че бягат от своята идентичност, циганите бягат от тази си съдба и съвсем конкретно - към Западна Европа. Там обаче не ги посрещат с цветя и рози, поради което част от ромите се връщат. Голямата изненада в случая е, че те се връщат с... нова идентичност.

Като пример Александров посочва новоизлюпените прослойки „испанци”, „белгийци”, „германци” и прочие в доста села в Пловдивска област. Тези неочаквани „западноевропейци” след завръщането си от странство живеят по-заможно, а кварталите им по всички показатели вече не са част от гетото.

Харалан Александров дори смята, че с придобитите от гурбета материални блага и самочувствие новата прослойка роми измества българите от най-високото място на социалната стълбица в тези населени места. „Тези нови роми се дистанцират от криминалната субкултура и тежкото безотговорно отношение към съдбата на децата, характерни за най-пропадналите ромски гета”, констатира ученият, който дава още една неочаквана прогноза: ромите са бъдещето на българския трудов пазар.

Ромите ще работят за пенсиите на българите?

Според Световната банка българската икономика губи 1,3 милиарда евро годишно заради непълноценното участие на ромите в дейностите, предлагани от пазара на труда. „Очевадно е, че изолацията в гетата на млада и многобройна работна сила с африкански параметри на възпроизвеждане отдавна е  воденичен камък на врата на хилавата българска икономика. Вероятно на много хора им се изправят косите от перспективата пенсионната система да зависи от една нарастваща, полуграмотна и неквалифицирана работна сила. Изумен съм, че организациите на българските работодатели изобщо не се интересуват от този проблем. Вероятно смятат, че ще го решат с внос на работници от Виетнам. Но ако българите наистина искат да подсигурят старините си, не им остава нищо друго, освен да инвестират в развитието на ромското малцинство. Проблемът на ромската интеграция отдавна не е проблем на човешките права. Това е икономически и социален проблем и в крайна сметка е въпрос на оцеляване и бъдеще на българската нация”, смята Александров.

Пари на вятъра

Декадата на ромското включване, около която се вдигна толкова шум, си беше истински провал както в България, така и в съседните страни. Декадата трябваше да събере усилията на работодателите, просветните, здравните и комуналните служби в полза на активното ангажиране на ромите в обществения живот.

„Това в България не се случва, защото българските институции не си сътрудничат. Усилията да се наливат пари директно в предприятия или жилищни комплекси за роми са обречени на провал, а самите пари са предварително изгубени”, предупреждава Александров и продължава:

„В Скопие ми показаха цял жилищен район, изграден от правителството на Бавария за местните роми, които били репатрирани от тази германска провинция. Красивите къщи обаче вече са продадени от мургавите им обитатели на заможни македонци, а някогашните им собственици са отново в Мюнхен и околностите. Изградените от благотворителни организации за български роми жилища и санитарна инфраструктура пък са подложени на плячкосване и са занемарени”, разказва социалният антрополог Харалан Александров.

Индийски опит в помощ на българските роми

Според него, за да реши проблемите с ромите си, България трябва да обърне поглед не на запад, а на изток. „Наскоро научих, че германски архитекти изграждат в Индия селски жилища на принципа на взаимопомощта и личното участие на бъдещите обитатели. По мое мнение този проект е много удачен и за България, защото ще провокира у ромите осезаемо силно чувство на собственост и принадлежност към изградените с техния собствен труд жилища. Нужни са и усилия да се насърчи ромското предприемачество в светлата част на българската икономика”, казва в заключение социалният антрополог Харалан Александров.