Опасната турска игра
8 октомври 2012Ескалацията на напрежението със Сирия накара консервативното ислямско правителство на Турция да втвърди външната си политика. Това обаче несъмнено увеличава риска от разрастване на конфликта. Премиерът Реджеп Ердоган вече предупреди Дамаск, че Анкара не се страхува да започне война със Сирия, ако провокациите продължат. "Не желаем война, но както изглежда вече не сме далеч от нея", каза той. Предупреждението на Ердоган дойде ден след като турският парламент даде едногодишен мандат на военните да предприемат трансгранични операции в Сирия, в случай че е необходимо.
Искаш ли мир, готви се за война!
Миналата сряда сирийска граната уби петима цивилни в турското село Акчакале. Последваха и други атаки от сирийска територия, на които турските военни отговориха с ответен огън. Дамаск твърди, че това са спорадични инциденти в рамките на военна операция срещу въоръжени сирийски бунтовници. Според Анкара обаче става въпрос за преднамерена провокация.
Тъй като обстановката остава напрегната, Турция продължава да разполага военни части по границата си със Сирия, което засилва опасенията от възможна ескалация на конфликта. Турският външен министър Ахмет Давутоглу твърди, че даденият от парламента едногодишен мандат за трансгранични армейски акции в Сирия е превантивна мярка. "Не искаме война", подчертава той. Според наблюдателите Сирия също не желае да влиза във война с Турция. Анкара обаче си оставя отворена вратичката за започване на военни действия, ако сегашните събития активизират кюрдските бунтовници в региона и техния сирийски съюзник от Партията на демократичния съюз. Мнозина изтъкват и риска от включване в конфликта на съюзниците на Сирия в региона - Ирак, Иран и Русия.
През последните десет години при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) турската външна политика се сдоби с нов имидж. Стратегията на външния министър Давутоглу, известна като "нула проблеми със съседите", разчиташе основно на липсата на военна заплаха, а като приоритети бяха посочени диалогът, дипломацията и регионалното сътрудничество. Зад тази активна външна политика на Анкара стоеше силното турско желание за установяване на тесни политически, икономически и културни отношения със съседните страни, попадащи в рамките на някогашната Османска империя. През всичките тези години турският външен министър многократно опровергаваше тезата за "неоосманските апетити" на Турция.
От "нула проблеми" към "нула приятели"
В началото на въоръженото въстание в Сирия Турция се опита да убеди сирийския президент Асад да се съгласи на контролирана смяна на властта. Отказът му да се вслуша в думите на Анкара и задействането на цялата военна машина на режима предизвикаха огорчение в Турция, която втвърди позицията си срещу Сирия. От страх, че губи влияние в района, Анкара реши да подкрепи сирийската опозиция като й предостави логистична помощ.
В усилията си да ускори падането на Асад, Турция се съюзи с два сунитски режима - в Саудитска Арабия и Катар, което обтегна отношенията й с предимно шиитските Иран и Ирак, които са близки съюзници на Сирия.
Тази външна политика на Турция, която доведе и до обтягане на отношенията с Израел заради инцидента с хуманитарния кораб за Газа, среща все повече критика у дома - както от опозицията, така и от представители на турската интелигенция, която дълго време подкрепяше ПСР като прогресивна реформаторска сила. Турският професор по международни отношения Ихсан Даги смята, че Турция допуска огромни грешки, с които рискува да бъде въвлечена в широкомащабен конфликт с всички свои съседи. Това би погребало напълно всички демократични достижения на Турция от последните десет години, предупреждава професорът. "Допуснахме много грешки, ужасни грешки", пише в коментар за вестник "Заман" турският експерт по международна политика.
Новата насока във външната политика на Анкара беше предизвикателство към традиционната, националистическа и изолационистка турска външна политика. Тя обаче не донесе никакви резултати. И днес вместо с "нула проблеми" Турция се оказа с "нула приятели", пише проф. Ихсан Даги.
Автор. А. Шимшек, Е. Лилов/Редактор: М. Илчева