''Опозицийката'' в Бундестага

Днес (22.10.) се конституира новият Бундестаг, избран на 22 септември. Досегашните министри обаче ще продължат да изпълняват служебно текущите си задължения до съставянето на ново правителство.

Общият брой на депутатите в новия Бундестаг е 631. А ако действително се стигне до сформирането на широка коалиция между консерватори и социалдемократи, то тя ще има 504 места в парламента. В такъв случай опозицията, включваща представителите на Зелените и на Лявата партия, би имала само 127 депутати. В досегашния парламент опозицията бе далеч по-силна - мандатите ѝ бяха почти два пъти повече. Само че тогава социалдемократите бяха извън управлението.

Сега възможностите на опозицията да упражнява контрол върху работата на правителството ще станат доста по-малко. А всъщност опозиционните партии в Германия разполагат с достатъчно инструменти за това - те могат да задават въпроси, на които правителството трябва да отговаря; могат да сформират разследващи комисии за разкриване на нередностите в министерства и други ведомства; могат да поискат и становището на Конституционния съд за това дали определен законопроект е конституционносъобразен.

Опозицията и ограниченията

При управление на широката коалиция, в Бундестага опозицията ще има много по-малко възможности да взима думата. Все пак времето за речи от парламентарната трибуна зависи от големината на фракцията. Това означава, че при едночасов дебат опозицията ще има само 12 минути на разположение.

"Освен това Зелените и Левите в бъдеще няма да могат да създават разследващи комисии и няма да могат да искат вот на недоверие на правителството", подчертава политологът Щефан Брьохлер. Той обяснява, че, според закона и правилника на Бундестага, тези права се предоставят само на опозиция, която разполага с поне 25 процента от местата в парламента. А заедно Зелените и Левите имат едва 20 процента. "Ако подобно положение се задържи дълго време, демокрацията може да се окаже застрашена", коментира политологът.

На сходно мнение е и депутатът от Лявата партия Ян ван Акен. Неговите надежди - както и тези на много негови колеги - са свързани най-вече с възможностите за парламентарен контрол чрез отправянето на въпроси към кабинета. И макар в отговорите си правителството често да се стреми да потули критичните моменти, представителите на опозицията разполагат с достатъчно опит, който им позволява чрез въпросите си да извадят наяве и неудобните факти.

Представителят на Зелената партия Ханс Йозеф Фел е убеден, че възможността за оказване на лично влияние върху членовете на правителството ще се запази. "Все пак ние водим обширни разговори с тях в профилираните парламентарни комисии", подчертава Фел и допълва: "С добри аргументи човек винаги може да убеждава другия в ползата от своите идеи и позиции."

Подкрепа извън парламента

Политологът Уве Юн предполага, че малката германска парламентарна опозиция може да разчита на подкрепа извън Бундестага. Той отбелязва, че при управлението на широка коалиция извънпарламентарната съпротива винаги расте - например чрез синдикатите, гражданските инициативи, протестните движения и не на последно място - чрез пресата.

Според депутата от Лявата партия Дитер Дем, медиите не бива да бъдат смятани за потенциални сътрудници на опозицията. "В последните 30 години критичната журналистика се сви твърде много", казва Дем във връзка с все повече засилващата се булевардизация на пресата.

Всъщност дори консерваторите се притесняват от факта, че при управление на широка коалиция опозицията ще бъде ощетена. Томас Щробъл от Християндемократическата партия например признава в интервю пред един германски вестник, че "не се чувства съвсем добре в подобна ситуация".