''Отвратителна поквара и грозно престъпление''

„Когато мъж се сношава с друг мъж – това е отвратителна поквара и грозно престъпление.” Казва го шейх Мухаммад ибн Салих ал-Усаймин, един от най-авторитетните консервативни тълкуватели на исляма, който до 2001 година беше мюфтия в Саудитска Арабия. „Хомосексуалните контакти разрушават връзките в обществото и убиват мъжествеността. Обществото се покварява, моралът умира” – обобщава още шейхът.

Сляпо послушание вместо дискусия

Особено мюсюлманите-салафити защитават една традиционна представа за семейството. Ролите са разпределени по категоричен начин: мъжът се грижи за прехраната и носи пред света отговорността за морала, благоприличието и религиозната праволинейност на членовете на семейството. Съпругите, на брой до четири, се грижат за децата и домакинството. Тази схема не търпи хомосексуални отклонения, защото те биха поставили под въпрос цялата ценностна система на салафитите – и особено ролята на мъжа като глава на семейството.

Салафитските групи се отличават и с друго важно свойство: силното чувство за общност. Там няма място за дискусии, няма място за съмнения. Там има подчинение. А хомосексуалните хора поставят и това под въпрос, просто защото са други, различни, не се вместват в шаблона. Освен това радикалните салафити, които се ангажират и политически, особено държат на борбеността, осигуряваща победа. А хомосексуалността се смята за противопоказна, защото – според салафитите – тя отслабвала мъжествеността.

Хомосексуалността се отхвърля категорично в исляма, мюсюлманските правници спорят само по въпроса как да бъде наказвана. Повечето представители на различните религиозни школи смятат, че хомосексуалните мъже заслужават смъртно наказание. А най-крайните са убедени, че хомосексуалните трябва да бъдат убивани с камъни. Забележете, че става дума единствено за хомосексуални мъже. В ислямското право и изобщо в мирогледа на мюсюлманите на женските лесбийски връзки не се отдава особено внимание. Изследователят на исляма Томас Бауер казва: „Цялото ислямско право се е развило в лоното на едно патриархално общество. В такива общества е важно единствено какво правят мъжете. Какви ги вършат жените помежду си – мъжете не се интересуват особено.”

В класическата ислямска теология цари единодушие: хомосексуалността е нещо осъдително. Това обаче далеч не означава, че всички мюсюлмани се подчиняват на забраната. Още повече, че хомоеротичната традиция в исляма има дълбоки корени. Особено в арабско-ислямската поезия от Средновековието мъжката хомосексуалност присъства като нещо естествено и дори достойно да бъде възпято с най-възвишени слова. В днешно време, въпреки строгите забрани и наказания, хомосексуалността е открила свои ниши в ислямския свят. Както е известно, арабско-ислямското общество е мъжко общество. Там често ще видите мъже, които са държат за ръка или под ръка, а антропологът Малек Хебел говори дори за „хомосеНсуалност”, тоест – за чувствения телесен контакт между мъжете в онзи свят. Разбира се, такива контакти не водят задължително до секс, но това не е изключено. Знае се, че в консервативните мюсюлмански общества младите мъже нямат никаква възможност за предбрачен секс с жени, което понякога ги тласка към хомосексуални контакти.

Суровото отношение към хомосексуалните е плод на европейско влияние

Хората в Европа открай време обръщат сериозно внимание на въпроса дали мюсюлманите имат по-голяма склонност към хомосексуални връзки. Независимо от очевидната хомофобска тенденция в днешните ислямски общества, европейците традиционно смятат, че мъжете-мюсюлмани са по-податливи на такава ориентация. Разбира се, за този възглед има и чисто субективни причини: желанието на чуждото и неразбираемото да се припишат допълнителни лоши качества, прехвърляне на собствени гузности в лоното на другата култура. Факт е обаче, че сегашната твърда нагласа против хомосексуалността в исляма идва именно под влияние на европейците. Томас Бауер обяснява:

„В продължение на повече от хиляда години хомоеротичните стихотворения са един от най-разпространените литературни продукти в арабския език. През 20-ти век обаче нещата се променят. Новообразувалите се арабски елити започват интензивно да възприемат европейските морални възгледи – и най-вече особено разпространения тогава консервативен викториански морал.”

Ислямът чака своята следваща вълна на модернизация

В днешно време пак от Европа тръгват плахи засега тенденции за либерализиране на исляма и за повече търпимост към хората с различна сексуална ориентация. Но огромното мнозинство мюсюлмани и правната школа на исляма продължават остро да осъждат хомосексуалността, която в редица страни се наказва със смърт. Понякога екзекуциите на хомосексуални мъже се извършват дори публично, за да бъдат сплашени хората, каквато е практиката в Саудитска Арабия или Иран. Бесят ги на някой висок строителен кран или пък ги хвърлят от високи сгради – както главорезите от „Ислямска държава” постъпват с хомосексуалните.

Томас Бауер уточнява нещо много важно: неправилно е да наричаме тази практика „завръщане към Средновековието”. Просто защото арабско-ислямското Средновековие е било много либерално по отношение на хомосексуалността. Всъщност днешната хомофобия на исляма е продукт на модернизирането му. Но следващата модернизационна вълна все още не е достигнала до исляма.