Откъде ще вземат толкова болногледачи?

Възрастните хора в Германия, които се нуждаят от грижи, но не желаят да живеят в старчески дом, могат да ползват услугите на специализирани агенции за болногледачи, където работят предимно източноевропейци, или пък трябва сами да организират своето обгрижване.

Според Германско-полския център за гражданско право и екологична мрежа (GPPLEN), Германия е оставила „сиви зони“ в законовата система, които застрашават правната сигурност на нуждаещите се от грижи възрастни и болни хора. „Липсват правни стандарти, няма и договори, които да осигурят правната сигурност на германските клиенти и агенциите,“ изтъква директорът на центъра Лотар Кноп.

Резултатът: както клиентите, така и агенциите се замесват в нелегални сделки, при които болногледачите са принудени да работят на т. нар. „миниджоб“ срещу заплащане от 450 евро на месец или да се регистрират на пазара на труда като самостоятелно заето лице.

Няма кой да гледа старите германци?

Недостигът на болногледачи е сериозен проблем за страната. Към настоящия момент незаетите позиции в сектора са 36 000. Близо половината от тези работни места са в старчески домове. Експерти прогнозират, че заради застаряването на населението в Германия броят на хората, които се нуждаят от домашни грижи, ще нарасне значително.  Очаква се през 2060 година нуждаещите се да станат 4, 5 милиона.

Междувременно германското правителство предприе стъпки за решаване на проблема. През юли три министерства стартираха съвместна инициатива, която цели назначаването на 13 000 нови кадри и подобряването на условията за труд. Лотар Кноп приветства усилията на държавата, но е на мнение, че те са недостатъчни. „Откъде ще намерят 13 000 болногледачи?", пита Кноп и добавя: „Политиците могат да кажат, че са си свършили работата и да оставят хората в сектора за домашни грижи да се оправят сами." Според него, инициативата на правителството ще подсили държавните учреждения, но няма да реши проблемите, свързани с грижата по домовете. Един от тях са високите разходи. След въвеждането на минималното заплащане през 2015 г. цената на обгрижването е стигнала 2000 евро. В същото време, държавата не е увеличила финансовата помощ, нито пък е въвела нови данъчни облекчения за нуждаещите се. „Политиците трябва да вземат мерки, така че хората отново да могат да си позволят болногледачески  грижи у дома,“ настоява Кноп.

Председателят на „Промедика Плюс“ Даниел Хаберкорн казва, че близо 300 000 възрастни германци се възползват от услугата. Според него, грижите по домовете позволяват на много безработни източноевропейци да изкарват по 1500 евро на месец. А в страните, които изпращат кадри за Германия, ще останат ли достатъчно болногледачи? Робърт Шимцак от полския клон на „Промедика Плюс“ успокоява, че пенсиите в Полша били толкова ниски, че възрастните хора не можели да си позволят специални грижи. „По традиция грижите за бабата и дядото се поемат от по-младите в семейството," разказва той и добавя, че страната няма трудности. Доклад на полското правителство от 2014 г. обаче показва, че съвсем скоро страната вероятно ще се сблъска със същия проблем, който имат в Германия -  застаряващо население и недостиг на болногледачи.

Условия на труд

В Германия секторът е известен с извънредния труд и ниското заплащане. По данни на Федералната статическа служба, болногледачите, които са завършили 3-годишното си обучение, и работят на пълен работен ден, печелят по 18 евро на час бруто. Средното заплащане в други сектори е 22 евро.

От Министерството по труда заявяват, че „следят развитието на въпроса“ и предупреждават агенциите, че законът забранява експлоатацията на работна ръка чрез извънреден труд.

В последните години сигналите за измама зачестиха. През януари 2018 г. германската полиция публикува поредица от доклади, според които руски групи за организирана престъпност, подпомагани от германски агенции, са прибрали от здравните каси близо 1 млрд. евро. „Измамите засягат най-вече амбулантната грижа,“ казва Лотар Кноп. „За да решим тези проблеми, трябва да регулираме пазара на труда.“