Плач и викове зад съседската врата

Новият параграф, който беше вписан през 2000 година в семейния кодекс, гласи: "Децата имат право на възпитание без насилие. Физическите наказания и другите унижаващи методи на възпитание са недопустими". Още през 1980 година бяха забранени възпитателните методи, които "унижават достойнството", само че беше пропуснато да се конкретизира кои са тези методи. Чак през 2000-та година забраната за всякакво физическо насилие стана законодателен текст.

Родители или насилници?

Нарушаването на този закон води до различни санкции, в зависимост от тежестта на деянието. Първо се прави опит родителите-насилници да бъдат "вразумени" с помощта на консултации и предложения за помощ. Ако нищо не помогне, се стига до наказателно-правно преследване. Възможно е и многогодишно лишаване от свобода.

Каква е ситуацията сега, 10 години след приемането на законодателните промени? Погледът към статистиките на Федералната криминална служба въздейства доста отрезвяващо: през 1999 г. са били подадени оплаквания за 2.257 случая на малтретиране на деца, а 10 години по-късно - през 2009 г. - случаите са били 3.683. Тоест, повишението възлиза на цели 63%! Ежегодно в Германия умират по 150 деца вследствие на родителски изтезания - това прави два до три случая седмично!

Според Ролф Щьокел от Германското сдружение за помощ на децата, насилието все пак не се е повишило така драматично, както изглежда на пръв поглед от цифровите данни. Повишението - от негова гледна точка - се релативира до известна степен от факта, че броят на неизвестните и необявени случаи на насилие междувременно значително е спаднал.

Всеизвестно е, че повечето случаи на физически наказания, издевателства и изтезания се разиграват при "закрити врата". А когато чуваме плач и викове зад съседските врати, нима винаги смеем да позвъним, за да видим дали границите на насилието не са били прекрачени? Именно тук е мястото да си зададем въпроса къде минава границата между навирането на нос в чуждите работи и пропуска да окажем помощ на човек в беда.

И липсата на обич е насилие

Още по-трудни за установяване са психическото и вербално насилие, които са значително по-разпространени из по-издигнатите социални среди. Там има значително по-малко физическа разправа с деца, но това не винаги е равнозначно на ненасилствено възпитание. Децата могат да бъдат унижавани и с думи, да бъдат сплашвани и притеснявани. Емоционалното занемаряване - т.е. липсата на обич и внимание - също се окачествява като насилие.

При все това има и поводи за надежда. Най-вече поради настъпилите промени в манталитета на обществото. От 2000-та година насам постоянно и значително намалява броят на родителите, които одобряват физическите наказания. Това, естествено, не винаги е равнозначно на неизползването на насилие, но все пак родителите в по-голяма степен осъзнават колко погрешно е всъщност то. Значително по-голям е и медийният интерес към тази тема, а насилието спрямо децата вече не се смята за "частен въпрос". Медиите имат заслугата за това, че изкараха на светло тези прегрешения.

Автор: Р. Гесат, Б. Узунова / Редактор: Д. Попова-Витцел