Последната битка на Берлускони

Италия е затаила дъх: ще се удаде ли с решителна политическа реакция да бъде отбита атаката на спекулантите срещу страната или пък и Рим ще бъде сполетян от съдбата на Атина?

След черния петък и черния понеделник на първо време като че ли се очертаваше и предстоящ черен вторник. Катастрофални бяха първите цифри, които пристигнаха сутринта от Милано. В малките часове на деня борсата регистрира загуби от до 5 на сто след минус 3,5 на сто в петък и минус 4 на сто в понеделник. А и ножицата на лихвите между италианския и германския суверенен дълг започна де се отваря все повече. Ако рисковата надбавка върху италианските ценни книжа с 10-годишен падежен срок спрямо сравними германски ценни книжа само преди две седмици беше 2 %, то още в понеделник тя достигна 3%, а във вторник се покачи на 3,5%.

На първо време обаче борсата в Милано можеше да си поеме дъх, дори за няколко часа отбеляза лек плюс. Вероятно тези движения нагоре-надолу ще продължат и през следващите седмици. Италия, икономиката и банките й, политиците и гражданите се чувстват внезапно подложени на стрес-тест, сполетял страната изневиделица.

"Италия не е нито Гърция, нито Португалия?"

Още във вторник икономисти се изказаха в телевизионни предавания, повтаряйки като мантра старата мъдрост, че "Италия не е нито Гърция, нито Португалия" , както и че "основните икономически данни за Италия съвсем не са толкова лоши".

Това е даже вярно. В страната нямаше сапунен мехур от недвижими имоти, банките не се борят срещу неимоверно количество лоши ценни книжа в отчетите си, поетият от държавата пресен дълг е примерно значително по-нисък от френския. Безработицата в Италия е 9 на сто, а в Испания - 20 на сто. Италия е третата по мощ икономика в еврозоната, разполага със солидна индустриална инфраструктура и предимно десетките хиляди малки и средни предприятия продължават да трупат милиарди от износ.

При все това сред италианските коментатори, както във вестниците на левицата, така и в консервативните издания, не проличава склонност вината за горчивата съдба да се приписва на "спекулантите". Определено левият всекидневник "Ил Манифесто" констатира сухо и лаконично: "Италия плаща за двойната си слабост - политическата и структурната". А либерално-консервативният "Кориере дела Сера" констатира: "Няма никакъв смисъл да се ядосваме сега заради международните спекулации. Ако сме сериозни, няма от какво да се опасяваме. За съжаление досега не се държахме сериозно и сега пазарите ни заставят да си платим".

А Берлускони сякаш няма нищо общо със ставащото...

Липсата на достатъчно сериозност - това обвинение е насочено преди всичко срещу премиера Силвио Берлускони. Той е изцяло зает със своите скандали и съдебни спорове. Така например в събота Берлускони бе осъден да заплати обезщетение в размер на 560 милиона евро на конкурентен медиен предприемач. А когато стана дума за икономии по бюджета в размер на около 47 милиарда евро, Берлускони не направи нищо повече, освен да дезавуира финансовия си министър Тремонти. Той не бил "способен на работа в екип", обвини го премиерът и започна да говори за "програмата за икономии на Тремонти", като че ли той, премиерът, няма нищо общо с това.

Политиката в страната лавира наляво и надясно, икономиката й страда от структурни проблеми на растежа. Италия е в стагнация вече от години, а след кризата ръстът на брутния вътрешен продукт не достига дори и един процент годишно. Не е ясно как тогава може да се постигне излизане от 120-процентовия дълг.

Италианските политици все пак се стегнаха и подадоха сигнал за решителността си. С опозицията начело. Към нея президентът от левицата Наполитано отправи апел за "национална сплотеност", с което постигна незабавен резултат. И трите опозиционни парламентарни сили обещаха твърдо да внесат по време на дебатите само 4-5 предложения за промени и най-вече да осъществят в рамките на само една седмица одобряването на пакета за икономии в пленарната зала. Те няма да гласуват "за", но междувременно се смята, че бюджетът може да бъде окончателно приет още идната неделя.

Вероятно тази беше причината за спада на напрежението на Миланската борса още във вторник. Опозицията обаче демонстрира и увереност, че в случая става дума за последната битка на Берлускони. Масимо Д'Алемо - фронтменът на лявата Демократическа партия го каза в прав текст: след гласуването на бюджета, Берлускони трябвало "веднага да си отиде", за да отвори място за "правителство на националното спасение".