Примитивният ислям на джихадистите

"Ислямска държава" (ИД) се опитва да утвърди един обществен модел, който според нея почива на "истинските повели на Корана и неподправените думи на Пророка". Според лайпцигския специалист по ислямска теология Кристоф Гюнтер, джихадистите се опитват да пренесат в настоящето един идеализиран обществен модел, характерен за ранния ислямски свят, в който отношенията между властимащите, обществото и Бога са съвсем точно уредени. Става дума за класическите сунитски теории за държавата от 11 до 14 век.

"Убивайте ги, където ги сварите"

Своите представи по този въпрос "Ислямска държава" излага в един програмен документ от 2007 година, озаглавен "Обява за раждането на Ислямска държава". На общо 90 страници организацията обяснява защо е било необходимо създаването на "собствена държава": сунитите продължавали да живеят под чуждо господство и за разлика от шиитите и кюрдите в Ирак не разполагали със собствена държава. И тъй като според указанията на пророка Мохамед мюсюлманите могат да бъдат управлявани само от истински мюсюлманин, те имали нужда от емир, който да ги поведе. Сред шиитите нямало как да се търси подходящ човек, защото според сунитите те не са правоверни мюсюлмани. Така претенции към тази титла предявява "халифът" Ал Багдади. Цивилното му име е Ибрахим Али ал Бадри, наричат го понякога и Ал Квараши, с което се внушава, че Ал Багдади е пряк потомък на пророка Мохамед. Според различни ислямски писания, това е предпоставката за избирането на даден човек за халиф. Дали Ал Багдади действително отговаря на това изискване, не е доказано.

Идеологията на халифата е особено примамлива за привържениците на "Ислямска държава", твърди специалистът по ислямска теология Михаел Кифер. "Докато преди е имало битки в различни региони на света, сега има държавна структра в една изконна ислямска земя", казва той. Освен това бойците са убедени, че участват в "последната битка" в името на исляма - в едно 1300-годишно апокалиптично предсказание, което се приписва на самия пророк Мохамед, се казва, че "Армията на праведните" ще постигне историческа победа край сирийския град Дабик. Оттам щяло да започне превземането на останалия свят.

"Ислямска държава" изповядва един изключително радикален антизападен ислямизъм. В земите, завладени от терористите, беше въведено ислямското право - шариата. Формулирани бяха и строги правила: забранени са алкохолът, цигарите и всички събрания, както и носенето на оръжие. На крадците се отсича едната ръка, жените са длъжни да ходят забулени от глава до пети и имат право да напускат къщите си само в случай на крайна необходимост. Хора, които не споделят религиозните виждания на "Ислямска държава", биват обявявани за неверници и подлагани на гонения. По този начин ислямистите оправдават убийствата на десетки хиляди язиди, християни и мюсюлмани-шиити.

Всичко това се различава радикално от исляма, изповядван от повечето мюсюлмани. Но въпросът колко ислямска е идеологията на ИД е въпреки това предмет на интензивни дискусии. Това е донякъде оправдано, като се има предвид, че джихадистите се позовават на множество сури и знамения от Корана. Ислямски учени и експерти дори твърдят, че Коранът и Суната (втората най-важна книга за мюсюлманите след Корана) съдържат пасажи, които легитимират джихадистките позиции. Така например в Корана се казва следното по адрес на "неверниците": "(...) убивайте ги, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!”.

"Мутация на религията"

Други експерти обаче отхвърлят категорично подобни обяснения. Един от тях е френският учен Оливие Роа, според когото всички неосалафистки интерпретации, като тези на ИД, са чисто и просто "мутация на религията", при която светите писания са извадени от техния културен и исторически контекст и се схващат твърде буквално.

В становище на 120 ислямски теолози, публиквано през септември 2014 година, също се казва, че "Ислямска държава" нарушава фундаменталните принципи на исляма. Дори самото обявяване на халифат представлява нарушение, тъй като подобно нещо може да се прави единствено със съгласието на всички мюсюлмани - а подобно единодушие не съществува, аргументират ислямските учени. В становището се казва още, че "ислямът забранява да се убиват пратеници, посланици и дипломати, което означава, че е забранено и избиването на журналисти и хуманитарни служители". Ислямът забранява и друго: хора да сменят вярата си по принуда. "Ислямска държава" прави обаче точно това: принуждава хора да приемат исляма, посочват теолозите.

Джихадистите ползват една крайно опростена теология - задоволяват се със 17 стиха от Корана, в които се легитимира насилието, но забравят мирното послание на тази книга, казва германската публицистка от турски произход Неджла Келек. И тъкмо в тази опростеност и привидна яснота се крие обяснението за голямата притегателна сила на "Ислямска държава".