Проблемите с Македония

„Единственият консенсус, който съществува по отношение на европейската интеграция на Македония и Сърбия, е за мирно сътрудничество и за развитие на икономическите проекти по границите“ - тези думи бяха повтаряни като мантра от външните министри на Гърция, България и Румъния по време на пресконференцията им в понеделник, състояла се в българското външно министерство. Срещата, проведена по инициатива на българския външен министър Николай Младенов, има за цел да се изработи обща позиция на трите балкански еврочленки по въпроси като интеграцията на Сърбия и Македония в ЕС, както и разширяването на Шенгенското пространство. Тези щекотливи теми ще са сред приоритетите на предстоящото гръцко председателство на Евросъюза, потвърди в София гръцкият външен министър Димитрис Аврамопулос.

Македония в ЕС - някога, но не сега

Той и българският му колега Николай Младенов не скриха раздразнението си от създалата се тягостна ситуация в отношенията със съседна Македония. „Ние нямаме проблеми с Македония, но имаме проблем с националистическото говорене на някои от нейните политици“, каза за Дойче веле министър Младенов. „Решаването на проблема с името на Македония ще отвори пътя към европейското членство на страната. През януари изпратихме до Скопие писмо с въпроси към македонското правителство. От техния отговор зависи решаването на двустранните ни проблеми. Но отговор все още няма“, заяви на свой ред гръцкият външен министър Аврамопулос. И припомни, че „проблемът с официалното название на бившата югославска република Македония съществува вече 20 години”.

Макар това да не се казва официално, недоволството на София и Атина от случващото се край Вардар несъмнено е свързано и с най-новия експеримент на правителството на Никола Груевски - а именно: „построяването” на нова македонска история, което, според потърпевшите, става посредством „кражба” на събития и личности от гръцката и българската история. Центърът на Скопие вече е осеян с доказателства за всичко това - от лятото там се издигат паметниците на Александър Македонски, на византийския император Юстиниан и на българския цар Самуил. Позициите на София и Атина се сближават още повече покрай дългогодишните претенции на Скопие за признаване на македонско малцинство в България и Гърция.

Въпроси без отговор

България, Гърция и Румъния имат обща позиция и относно евроинтеграцията на Сърбия - независимо от факта, че Гърция все още не е признала Косово за независима държава. Според тримата високопоставени дипломати, стартиралият пряк диалог между Сърбия и Косово ще улесни Белград по пътя му към ЕС.

А дали София, Атина и Букурещ възнамеряват да застанат зад обща позиция относно евроинтеграцията на Западните Балкани? Този въпрос остана да виси без отговор. Вместо това се чуха дежурните дипломатически призиви за създаване на „оазис на мира и сътрудничеството на Балканите”. Тези апели обаче едва ли ще променят факта, че на Балканите се гледа като на регион, известен най-вече с това, че му трябват повече от две десетилетия, за да реши споровете си за едно име или за един общ мост.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел