Протестът на българите. Протестът на другите.

Обобщение по публикации в немскоезични медии:

Протестиращите първоначално бяха стотици, но бързо станаха хиляди. А после и десетки хиляди. На места - дори стотици хиляди. Настроението навсякъде е спокойно и мирно. Всичко прилича повече на хепънинг, отколкото на протичащ според определени схеми протест. Демонстрациите не са водени от партия или синдикат. Фейсбук и Туитър са платформите, чрез които се извършва координацията. Протестиращите са млади, елегантни, образовани. Самостоятелност, самочувствие и мобилност - това са характеристиките на тези нови космополитни средни класи, които сега демонстрират и политическо присъствие - в Русия, в Турция, в Бразилия, в България и други страни по света, пише Улрих Шпек в списанието за политическа култура "Цицеро".

Общото между Бразилия, България, Турция и Русия

Авторът смята, че основен мотив на тези протести е дълго трупаният гняв спрямо произвола, самоуправството и корупцията на управляващите. Днес чашата вече се оказва пълна и хората откриват, че не са сами в желанието си за свободен живот и почтена държава, която да служи на гражданите си, а не да бъде инструмент за обогатяване на властимащите.

Управляващите от своя страна се чудят как да реагират на неочакваните протести. Те са се научили да се справят с класическата опозиция, но как да подходят към протестите, които са анархични, неуправляеми и без център? Такива протести няма как да бъдат контролирани. Те нямат лидери, които да могат да бъдат сплашени, или с които да може да се сътрудничи. Протестите нямат и еднозначни, ясно определени политически цели, така че няма как с бързи отстъпки да им се отнеме енергията. Правителствата пускат в действие полицията, но всъщност се оказват объркани, обезоръжени, безсилни. След няколко седмици все пак протестът губи динамиката си - протестиращите са изчерпани, работата и кариерата отново излизат на преден план. Купонът е приключил.

Държавите, в които средната класа излиза на протести, си приличат. Русия, Турция, Бразилия и България са все страни, които през последните години отбелязват икономически подем. Там много хора са станали по-състоятелни, мнозина живеят по-добре от предишните поколения. Тези държави се намират в периферията на Запада, но пък новата мобилност, била тя онлайн или офлайн, прави условията на живот много сходни. На автократичните и полуавтократичните режими им е все по-трудно да изолират народите си и да държат медиите под контрол. Сравнението между културно-политическите стандарти на Запада и ситуацията у дома пък често се оказва неблагоприятно - недоволството от тормозещата гражданите полиция, корумпираните управляващи и арогантната политическа система расте. Така патриархално-автократичните форми на управление попадат под натиск.

За силата и слабостта на новите протести

Силата на протеста - неговата спонтанност и неговата съдържателна широта - е същевременно и неговата слабост. Преките демократични импулси няма как да бъдат преведени на езика на властта без организация и без професионализация. За тази цел са нужни пари, ръководител, професионален екип и програма. А всъщност последните протести по-скоро наподобяват надигащи се и спадащи вълни, от които няма как да се роди истинско политическо движение.

Другата голяма слабост на протестите е ограничаването им в големите градове. Сред населението в селата също има голямо недоволство, например спрямо корумпираните чиновници. Само че този гняв не се трансформира в протест - за облекчение на управляващите, искрата от града не обхваща и провинцията. Градското движение на средната класа остава концентрирано в самото себе си. Между него - космополитното, ориентирано към Запада градско население - и по-скоро консервативното селско население няма почти нищо свързващо.

Все пак въпреки всички структурни слабости, покрай протестите в Русия, Турция, Бразилия и България закостенелите политически структури бяха разчупени. Управляващите вече са предупредени. Протестът може и да е замрял, но може пък и отново да се надигне. Новите средни класи показаха, че представляват политически фактор и не се дефинират само като потребители. Те показаха и, че злоупотребата с власт е рискована игра. И тези, които са горе, могат всеки момент да се сринат, подчертава Улрих Шпек в "Цицеро".

Оставката на българското правителство - и риск, и шанс за БСП

Във "Винер Цайтунг" пък Франк Щир се спира на нарасналия натиск спрямо българското правителството от страна на студентските протести в София. Той отбелязва, че такава протестна година като тази в България не е имало от началото на 1990-те. Авторът посочва, че студентите вече от месеци участват в антиправителствените протести, но в качеството си на млади хора, а не като част от едно студентско движение. С окупацията на Софийския университет положението обаче се промени рязко, пише Щир. Така бе предизвикана верижна реакция, която придаде нова динамика на отслабналите напоследък антиправителствени протести. Властта на премиера Пламен Орешарски отново е сериозно застрашена, посочва авторът и цитира следните думи на българските студенти: "Ще окупираме нашите университети до оставката на правителството."

Фрак Щир припомня, че управлението на Орешарски преминава под сянката на протестите още от самото начало. Някои обаче се питат защо ли правителството така се е вкопчило във властта, щом при евентуални нови избори последните проучвания определят социалистите като водеща политическа сила - пред ГЕРБ и ДПС. Според допитванията, Атака може да остане и извън парламента.

При това положение оставката на правителството би била за социалистите не само риск, но и шанс - по този начин те не само ще удовлетворят исканията на студентското движение, но и на цялата извънпарламентарна опозиция. И при една изборна победа биха могли да сформират нова коалиция с ДПС с нова легитимация, без да са зависими от Атака. Това би могло да извади България от политическия хаос и да я върне на пътя на нормалността, предполага Франк Щир.