Путин, Медведев или кой държи юздите в Кремъл?
26 януари 2009Дядото на Владимир Путин бил готвач първо на Ленин, а после на Сталин, докато прадядо му бил крепостен селянин, а баща му комунистически агитатор. Семейната хроника на Дмитрий Медведев е по-различна: прадядото и дядо му били дребни помешчици, които изгубили всичко вследствие на Октомврийската революция, а баща му принадлежал към т.н. техническа интелигенция.
Както Путин, така и Медведев са родени в Санкт Петербург, но израстват в различна социална среда - единият като "уличен побойник", а другият като "отличник". Двамата ги свързва обаче дългогодишно сътрудничество, което за разлика от обичайния кадрови подбор на Путин не води началото си от общото минало в КГБ.
Ценни прозрения с актуално значение
Александър Рар, който е програмен директор за Русия и Евразия в реномираното Германско дружество за външна политика, е отличен познавач на следсъветска Русия и в новата си книга отново демонстрира способността си да се задълбочи в съвременната руска история, за да извлече оттам ценни прозрения с актуално значение. В самото начало той критикува работата на "многобройни" западни наблюдатели, чиято "едностранчивост" според него настройвала против Запада дори онези елити в Русия, които иначе били критично настроени към Кремъл.
"Путин след Путин" - гласи многозначителното заглавие на книгата на Рар. Той не изключва възможността един ден Медведев да се освободи от сянката на покровителя си, но подчертава, че поне засега президентският авторитет на Медведев се крепи на одобрението му от Путин. Последният притежава такава власт, че за президента не остава нищо друго освен да подписва решенията на своя премиер.
Кой е истинският господар в Русия?
Това пролича много ясно ясно по време на скорошния газов конфликт между Москва и Киев. Медведев, бившият шеф на Газпром, почти не се мяркаше; тона задаваше Путин.
За разлика от доста други пишещи за Русия, Рар не е склонен да зачеркне като хаотична ерата на Елцин, през която Путин се издигна до върха на държавната пирамида. Той стига до извода, че днес корупцията е по-голяма, отколкото през 90-те години. Авторът мъдро се въздържа от прогноза за бъдещето. Междувременно има признаци, че Медведев не желае да бъде възприеман просто като маша на своя предшественик. Наскоро той обвини правителството в слаба работа за преодоляване на последствията от икономическата криза, която би могла да се превърне в огромно изпитание за Путин, шефа на същото това правителство.