Работа - да, помощи - зависи!

Всяка държава от ЕС има право да откаже социални помощи на граждани от друга държава от ЕС, които търсят работа. Решението на Европейския съд в Люксембург е особено важно за десетките хиляди граждани на България и Румъния, които кандидатстват за социални помощи (най-вече детски надбавки и помощи за безработни) предимно в Германия. Досегашните съдебни спорове бяха единствено за помощите за безработни (детските надбавки засега са извън полезрението на правосъдието) и се въртяха около това дали кандидатът наистина търси работа и дали властите трябва да преценяват всеки отделен случай поотделно, за което се изисква огромен ресурс.

Няма автоматизъм

Според съдиите в Люксембург, съответната приемаща държава не е длъжна да проверява всеки отделен случай, тъй като законът вече се е съобразил със ситуацията, в която се намира кандидатът за социални помощи. Това звучи не съвсем разбираемо, така че ето трите възможни хипотези, които засягат стотици хиляди българи и румънци, дошли в Германия от началото на 2014 година досега:

1. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, но няма намерение да работи в нея. В този случай всичко е ясно: приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

2. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза и си търси работа, но не намира. И в този случай приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

3. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, намира си работа, но след известно време остава безработен. Ако е пребивавал в съответната държава повече от три месеца, той по принцип има право да кандидатства за социални помощи, но не ги получава автоматично. Най-напред всеки отделен случай се проверява индивидуално, като се взимат предвид семейната ситуация на кандидата и работата, която е извършвал.

Държавата има право да се брани от злоупотреби

С новото си решение съдът в Люксембург потвърждава позицията си от миналата година по случая с така наречените „мигранти по бедност”. Става дума за хора, които пристигат (примерно в Германия) с целта не толкова да работят, колкото да получават социални помощи. Така съдиите в Люксембург потвърждават една от централните постановки в германското социално законодателство, според която граждани от други страни в ЕС по принцип нямат право на помощи за безработни. В германския Бундестаг беше изразена загрижеността, че в страната пристигат зле образовани хора от други държави в ЕС, които имат за цел единствено да получават социални помощи. Според германската Агенция по труда, през 2014 година броят на българите и румънците, които получават помощи за безработни - т.нар. „Харц 4”, е нараснал от 45 хиляди на 83 хиляди – увеличение с 85%. В същото време обаче броят на българите и румънците, които работят и плащат вноските си в социалните каси, също е нараснал с 85%.

В обобщение: с днешното си решение съдът в Люксембург просто потвърждава своето становище, че всяка държава има право да пази социалната си система от прекомерно натоварване и да предотвратява злоупотребите със социални помощи.