Русия, Турция и Китай напират към Балканите
23 март 2017
При последната си обиколка на Балканите Върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини по твърде болезнен начин усети колко малко е доверието на страните от Югоизточна Европа към Брюксел. Македонският президент чисто и просто отхвърли идеите ѝ за решаване на кризата в страната, в Сърбия речта ѝ пред парламента беше посрещната с освирквания, а в Косово, където Могерини трябваше да внесе успокоение в напрегнатата вътрешно-политическа ситуация, моментално избухнаха нови конфликти след заминаването ѝ. Тримата изпокарани помежду си президенти в Босна и Херцеговина пък удостоиха Могерини само с една формална протоколна среща.
Чезнещото влияние на ЕС допълнително подклажда масивните ангажименти на Русия, Турция и Китай в региона. С непозната до момента пропагандна офанзива Москва се опитва да спечели сърцата на хората в балканските страни. „Балканите вече не слушат Брюксел", възвести преди няколко дни руската държавна агенция "Спутник". А в заглавието – все пак с въпросителен знак – се казваше: "Източна Европа се обръща към Русия?"
Но и Турция не крие интересите си към региона. Нейният капитал е мюсюлманското население там. В Босна и Херцеговина тя натрупа много червени точки покрай възстановяването на разрушени по време на войните джамии. В Южна Сърбия гледат на Турция като на добър инвеститор - основно в текстилната промишленост. Китай пък от години се опитва да възстанови стария Път на коприната - с участие в големи инфраструктурни проекти, включително магистрали и железопътни линии, например между Белград и Будапеща. В играта отскоро се намесиха и няколко арабски държави, които напоследък масово изкупуват земя в Босна, строят цял жилищен район в сръбската столица Белград и междувременно придобиха най-голямата сръбска авиокомпания.
Москва е най-настъпателна
Най-активни обаче несъмнено са руснаците. Държавната Сбербанк е замесена в огромен икономически скандал около силно задлъжнелия концерн „Агрокор”. Руската банка е най-големият му кредитор и, освен чисто икономическите интереси, преследва на Балканите и ключови геостратегически цели, написа по този повод влиятелният хърватски вестник "Вечерни лист".
С все по-масираната си пропаганда, водена на езиците, които се говорят на Балканите, Русия очевидно запълва вакуума, оставен от Брюксел. Тъй като ЕС е зает основно с вътрешните си проблеми и многото кризи край границите си, очевидно няма сили за друго освен да администрира страните от Балканите.
"ЕС и Западът създават неприятното усещане, че постепенно се отвръщат от региона – поне докато там не избухне някоя нова криза", написа белградският "Нови магазин".
На Балканите може да възникне още по-голям вакуум на властта, ако президентът Тръмп наистина реши да дистанцира страната си от региона. Повечето коментатори от региона на Балканите смятат, че американският интерес, свързан с тази част на света, ще намалее драматично. Още отсега обаче Москва успява да впрегне балканските политици за постигането на своите глобални интереси.