Руски абсурди в ледовете на Арктика
27 септември 2013В четвъртък (26.09) в руския пристанищен град Мурманск започна изслушването по дело срещу активисти на екологичната организация „Грийнпийс”. Трийсетте екозащитници са обвинени в пиратство. Ако бъдат признати за виновни, активистите могат да получат до 15 години затвор. На последното си заседание съдът реши, че на първо време някои от екозащитниците ще прекарат два месеца в предварителния арест. Не е изключено обаче тази съдба да сполети всичките 30 активисти.
Всичко започна в началото на септември - на нефтената платформа „Прирасломная” в Северния ледовит океан. От 2011 година насам руският концерн „Газпром” прави там пробни сондажи. Според руснаците, нефтените залежи в региона са близо 70 милиона тона. Активистите от „Грийнипийс” открай време се опитват да накарат Русия да спре сондажите, тъй като те биха имали пагубно въздействие върху околната среда. В една от акциите на екозащитниците, проведена на 18 септември до платформата "Прирасломная", руските гранични части произвеждат няколко изстрела във въздуха. Малко след това те арестуват двама активисти, които правят опит да се покатерят на нефтената платформа.
Невероятен абсурд
Сцените, разиграли се около платформата на следващия ден, приличат на кадри от филмите за Джеймс Бонд: руски спецчасти долитат с хеликоптери и взимат в плен "Arctic Sunrise" - ледоразбивача на „Грийнпийс”. След тази акция корабът е откаран в Мурманск, а екипажът му е арестуван и обвинен в "бандитско пиратство".
Проф. Каролине фон Гал от Кьолнския университет познава добре руските закони. Според нея обвинението е повече от абсурдно: „Според параграфа за пиратството, екипажът на кораба може да бъде съден, ако е налице следното обвинение: опит за присвояване на чужда собственост чрез употреба на насилие”, казва професорката и допълва, че фактите в никакъв случай не се вписват в тази рамка. „Пленяването и отвеждането на ледоразбивача в Мурманск също е абсурдно”, казва още проф. фон Гал. Според нея, целият този случай доказва едно: че руските власти използват закона като средство за сплашване.
Кристоф ван Ливен от „Грийнпийс” споделя нейното мнение. „Твърдият подход спрямо активистите е напълно неуместен”, казва той и допълва: „Русия се опитва да сплаши екозащитниците. Тя иска да ни държи настрана и да ни откаже от мирните протести”, казва той.
Ксения Вахрушева от руската екоорганизация „Белона” също критикува подхода на руските власти. „Те се опитват да обвинят активистите в нещо, което те не са извършили”, казва Вахрушева.
"Не са пирати, но..."
Междувременно руският президент Владимир Путин се разграничи от обвиненията срещу активистите. Той заяви, че екозащитниците от „Грийнпийс” не са пирати, но побърза да уточни, че те са нарушили международното право и са изложили на опасност хората, които работят на платформата. Руски експерти веднага застанаха на страната на Путин, уточнявайки, че нефтената платформа „Прирасломная” е изключително опасен обект. „Активистите от „Грийнпийс” нарочно са искали да предизвикат опасна ситуация, казват те.
Това далеч не е първата акция на „Грийнпийс” срещу нефтените сондажи в Арктика. Протестите на организацията срещу руските планове започнаха още през 2012-та. Русия предявява териториални претенции към обширни части на Арктика. Предполага се, че там се намират най-големите залежи на фосилни енергоизточници. До 2020 година Русия възнамерява да добива оттам по 86 млрд. куб. м. газ и 26,6 млн. тона нефт годишно.
Дали трийсетте арестувани активисти наистина ще бъдат осъдени? Никой не е в състяние да даде еднозначен отговор на този въпрос. Според кьолнската професорка Каролине фон Гал, по всяка вероятност някои от тях ще получат присъди до 5 години затвор. „В Русия властите имат широко поле за действие”, казва тя и припомня за случая с момичетата от „Pussy Riot”, които през 2012-та бяха осъдени на две години затвор заради провокативната им акция в една московска катедрала. „А що се отнася до сегашния случай, фактът, че сред обвинените има и много чужденци, не играе никаква роля за руските власти”, заключава Каролине фон Гал.
Автор: Р. Гончаренко, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел