Руските "чекисти" отново вездесъщи
15 април 2009Август, 1991 година. Няколко дни след провалилия се преврат. На площад "Лубянка" в центъра на Москва, непосредствено срещу главната квартира на КГБ, от пиедестала й е свалена статуята на Феликс Дзержински и е отнесена с кран. Масите ликуват.
С демонтажа на бронзовата статуя на основателя на прословутата съветска тайна служба ЧК, изглежда като че ли настъпва и краят на приемника й КГБ. Действително чекистите, предизвикващи такъв ужас, чиито върховен шеф Владимир Крючков е сред организаторите на преврата и е арестуван, на първо време се покриват. Московската историчка Ирина Щербакова:
Провал на опитите за реформи
"Хората, работили там, изпитваха големи страхове. Те се опасяваха, че ще ги сполети онова, което стана две години по-рано с Щази в бившата ГДР. Имаше и опити за реформи от страна на новата власт - нови назначения и преименувания. Очакваха се реформи, трябваше да се разчлени апарата на тайните служби. Според мен имаше добри шансове това разчленяване да бъде проведено."
А по този начин да се сложи и окончателно край на неограничената власт на руската тайна служба. Но това не се случи. Днес, 18 години по-късно, "чекистите" отново са вездесъщи. "Представителите на тайните служби от някогашните структури на КГБ са навсякъде: сред чиновничеството, в правителството, в администрацията на Кремъл. Имат присъствие навсякъде", казва историчката.
Демократичните мечтания след августовския преврат през 1991 година бързо отстъпват място на суровата реалност. А и хората си имат други грижи. Първо рухва съветската икономическа система, а заедно с нея и снабдяването със стоки от първа необходимост. Следва галопираща инфлация и проведена през куп за грош приватизация, вследствие на която много хора остават без средства за съществуване. Което е добре дошло за тайната служба, още повече, че и първият демократично избран президент е доста колеблив спрямо тайните служби. Борис Елцин така и не успява да освободи руското общество от тяхното влияние.
Променя се само формата, но не и функцията
На интернет-сайта на организацията-приемник на КГБ, днешата руска ФСБ, са педантично-подробно изброени всички опити за реформиране. КГБ първо е преименуван в АФБ, от АФБ в МБ, от МБ - във ФСК, от ФСК във ФСБ. Константа е буквата "Б" за "безопасност". Останалото е маловажно. Променя се само формата, но не и функцията и властовите позиции на руската тайна служба, която се оказва рядко стабилна. Ирина Щербакова:
"Борбата срещу КГБ в известен смисъл се нарича и борба срещу КПСС. Ала след като започват реформите и настъпва ужасната икономическа криза, Елцин в своя популизъм изпитва страх да действа последователно срещу КПСС и същевременно срещу КГБ. Най-важното последствие можеше да бъде лустрацията. А това е стряскащо, защото би довело до още едно последствие за онези, които са работили не само за ДС, но и за партията. А такива бяха почти всички от обкръжението на Елцин начело на властта."