С това ли трябва да се занимават БСП и ДПС?

Какво е общото между назначаването на лидера на СДС Божидар Лукарски за министър на икономиката и скандала, който вече трета седмица занимава управляващата коалиция – дали ще продължи да получава подкрепата на националистите от Патриотичния фронт? Същото, което обединява избора на Слави Бинев за председател на комисията по култура и Цветан Цветанов за член на парламентарния контролен орган над тайните служби. Изненадващо е, но тези случаи имат допирна точка и с неосъщественото назначение на Станимир Флоров за шеф на ДАИ и опита Иван Искров да бъде изпратен като представител на българската държава в Черноморска банка. Обединяващият фактор някак потули и скандала с безследно изчезналия тефтер на Филип Златанов и попречи на възможността да бъде поставен ребром въпросът за поемане на нов дълг до 8,1 млрд лева през следващата година.

И още два политически сюжета се намърдаха в първия месец от управлението на втория кабинет на Борисов - БСП заяви амбицията да стане първата партия в България с електронно членство, а ДПС първо демонстрира желязна дисциплина в парламентарната си група, след което изключи двама свои депутати от нея.

Тези първи символни маневри на БСП и ДПС не предизвикаха някаква по-сериозна последваща реакция от формациите, останали извън властта. На този етап изглежда сякаш социалистите са заети със себе си, а Движението не е претърпяло сериозни удари от излизането си от властта. По тази причина едните нямат особено време за опозиционно поведение, а другите засега не се нуждаят от него.

И наистина изглежда сякаш в 43-то Народно събрание няма опозиция. Още в началото на мандата Левицата демонстрира, че по-скоро ще се съсредоточи върху оздравяването си след изборната загуба, което, според нея, изключва държавните дела. Лидерът на ДПС Лютви Местан пък прилича на човек, излязъл в заслужен платен отпуск.

Електронното членство като политическо поведение

Разбира се има го и това - някой от обичайните заподозрени (Мая Манолова, Георги Кадиев) се появява в публичното пространство от името на БСП, сякаш за да ни покаже нагледно, макар и доста кресливо, че тяхната партия в момента изпълнява ролята на алтернатива на управлението. За истинска опозиция обаче това не стига, а само за "декор на опозиция". В същото време други членове на партията поставят въпроса защо левицата не управлява с ГЕРБ.

И докато вървят тези сцени, осъденият на първа инстанция Цветан Цветанов поема контрола над тайните служби в парламента, а доверието между управляващите партньори изглежда пропукано още в началото на мандата. Вместо да подеме темите, сервирани ѝ „про боно“, БСП е решила да печели доверие не като модернизира начина си на мислене, а възможностите за членуване в партията?!

След като се оплака, че БСП не е променила политическия си модел на поведение - същия, който бил станал повод 50% от хората да не гласуват на последните избори - лидерът Михаил Миков се обяви за затягане на партийните редици, включително чрез електронизация на членството. Разбирай - БСП ще стане първата партия в страната с реално електронно членство. Зает с подобни “решения“, Миков дори не коментира парламентарната реабилитация на Цветанов, определян доскоро от БСП като "най-вредния политик в съвременната ни история" и станал повод преди две години социалистите да поискат вот на недоверие към първия кабинет на Борисов.

Независимост като по поръчка

И ако действията на социалистите приличат по-скоро на умопомрачение, то доскорошният им коалиционен партньор ДПС изглежда като вече изпълнил обещанието на своя лидер за 300 дни толеранс към новата власт. Въпреки, че Лютви Местан обясни партията си като опозиция на управлението, крепящо се благодарение на националисти, от встъпването в длъжност на кабинета досега Движението нито веднъж не е записало в актива си ярка политическа реч. За сметка на това пристъпи към крайна мярка – изключи двама депутати от парламентарната си група заради уж неизпълнено джентълменско споразумение. Муса Палев и Гюнай Хюсмен влезли в НС с преференциален вот, а местата им били запланувани за други по-заслужили техни съпартийци. Затова и те трябвало да ги освободят, но поради нежелание ръководството ги наказа и ги направи независими. Независимостта на двамата изключени дойде в момент, когато фрагментираното мнозинство се нуждае точно от няколко гласа, за да демонстрира на Патриотичния фронт, разколебал се в подкрепата си, че управлението е възможно и без него. Впрочем, до този момент движението не е имало проблем с партийната дисциплина на двамата изключени. Междувременно Местан вече спаси веднъж управляващите, гласувайки с тях запазването на плоския данък.

Заниманието на БСП с вътрешните ѝ проблеми, което до голяма степен пречи на партията да участва активно в политическия живот на страната, и успешният опит на ДПС да запази позициите си в различни сектори към момента гарантират необходимия управленски комфорт на четворната коалиция. Волно или не, изнемощялата опозиция на практика помага на управляващите да заздравят правителствената формула, която първоначално изглеждаше невъзможна. От тази гледна точка към днешна дата кабинетът изглежда, че в бъдеще може да се задържи не заради своите реформаторски качества (непоказани досега), а заради отказа на опонентите на властта да започнат да изпълняват тази си политическа роля.