Сгромолясването на една държава

Международният валутен фонд /МВФ/ призна едва сега това, което пазарите бяха изчислили отдавна: евентуално опрощаване на 50 процента от гръцкия дълг няма да е достатъчно, за да се спаси държавата от фалит. За да има някакъв смисъл от цялата тази акция, кредиторите, притежаващи гръцки държавни облигации, ще трябва да отпишат почти напълно парите си.

Същината на гръцката драма

Ако този сценарий се превърне в реалност, гръцкото фиаско ще достигне връхната си точка. Но дори този изключително критичен удар не илюстрира в достатъчна степен същината на гръцката драма. Защото сегашните дългове са правени в миналото - и ако бъдат опростени, това ще е един вид справяне с това тъмно миналото, осветляване на някогашни прегрешения.

Напълно неразрешен си остава въпросът как би трябвало да изглежда бъдещето на Гърция. Всички предписани досега на страната реформи са правилни, само че те изострят рецесията. Правилно е починалият пенсионер да не получава повече пенсия, само че неговите потомци имат сега по-нисък доход. Правилно е също така да се свие държавният апарат, само че тази мярка лишава хиляди гърци от работа и заплата. Правилно е освен това да се закриват нерентабилни държавни предприятия, само че това също струва работни места. Накрая вероятно би останал единствено туризмът. Но този бранш не може да храни всички гърци.

Пълна разруха

В крайна сметка ще настъпи най-лошото: страната ще се сгромоляса в онази масова бедност, която всъщност трябваше да бъде преодоляна с въвеждането на еврото. Този сценарий крие много опасен политически заряд. Гръцкият експеримент е от неизвестен вид - защото от Втората световна война насам в Европа не е имало държава, която да е била изтласквана тъй брутално и безнадеждно в мизерията. Май е време да се обърне внимание не само на грешките от миналото, но и на бъдещето на Гърция.