syrien bürgerkrieg
29 октомври 2011Първият кръг разговори между Асад и делегацията на Арабската лига се състоя в сряда и бе окачествен от катарския премиер Ясим бин Ал-Тани, ръководител на мисията, като открит и сериозен. През последните дни генералният секретар на Арабската лига пък се срещна с представители на сирийската опозиция. Но повечето от лидерите на Сирийския национален съвет, едно наскоро сформирано обединение на многобройни партии и противници на Асад, твърдят, че било невъзможно погаждане с режима, той трябвало да бъде свален.
Къде остана ненасилствената съпротива?
С оглед на арабската мисия, и двата лагера се опитаха да демонстрират сила. В Дамаск и Латакия се състояха масови демонстрации в подкрепа на Асад, в които участваха десетки хиляди хора. Опозицията от своя страна отправи призив за обща стачка, която е имала успех в Хомс, Хама, Идлиб и в южната част на страната. Това са районите, за които се води най-остра борба между опозицията и армията.
В градовете и селата на тези провинции всяка нощ се организират протестни демонстрации, като не всички биват потушавани от армията със силата на оръжието, вероятно защото й липсват хора и средства. В същото време зачестяват информациите за въоръжени нападения срещу правителствените сили. При атентат срещу армейски конвой в провинция Идлиб са били убити 7 войника, а други 9 са паднали край Хама, жертва на ракетен обстрел. Според източници от съпротивата и двете акции са били извършени вероятно от армейски дезертьори, обединили се в така наречената Свободна сирийска армия.
В кого е козът?
Освен това има сигнали, че армията е изгубила поне частично контрола си върху милионния град Хомс. През последните десет дни градът е бил подложен на интензивен артилерийски обстрел, както е видно от пуснатите в интернет видео кадри. Оттук може да се заключи, че улиците на града не се контролират повече от войниците, а от бунтовниците. Официалната държавна агенция съобщи, че в четвъртък въоръжена група нападнала един полицейски участък в Хомс.
С милитаризирането на бунта опозицията се отказва от важния морален коз на ненасилствената съпротива и застрашава толкова трудно постигнатото си единство. По този начин тя приема правилата на играта на въоръжения конфликт, в която режимът разполага с по-добри карти.