Сношението на българските "елити" с чалгата

"Аз също слушам чалга", казва д-р Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет и бърза да добави: "Но само в името на науката". Резултат от този научен интерес е анализът й, озаглавен: "Чалга-културата като култура на българските елити?" и публикуван в научното списание на германското Дружество за Югоизточна Европа. Темата за победоносния поход на чалгата в българското общество беше и в центъра на дискусията с д-р Катерина Гел, организирана от Германо-българския форум в Берлин. Тя, естествено, беше провокирана от въпроси като: "Дали не е прекалено смело да се твърди, че чалгата с нейния вулгарен изказ, опростени схеми на мислене и твърде повърхностни ценности, е култура на българските елити?".

Български комплекси

Катерина Гел бърза да се застрахова: "Това наистина звучи много парадоксално, но само в първия момент. Всеки се опитва да обясни, че, разбира се, има и други елити в българското общество, които нямат нищо общо с чалгата. Целта ми е да покажа кое е доминиращото в българското публично пространство, а не какво има в него изобщо. За съжаление трябва да констатирам, че интелектуалците и академичният елит не са доминиращите", заключава Катерина Гел.

Кои са тогава "елитите", които въплащават чалгата като култура и начин на поведение? Според етноложката от Мюнхенския университет имената на тези хора могат да се прочетат почти всеки ден в българските вестници - това са политици, артисти, бизнесмени, представители на медиите, които посещават онези, наричани междувременно "елитни" заведения, предлагащи чалга. "Не съм убедена, че те слушат точно тази музика у дома си, но присъствието им в тези заведения е възможност за тях да се легитимират пред широкото население в България, което в голямата си част явно се идентифицира с тази кулутура. В същото време с присъствието си те легитимират и чалгата като част от елита", обяснява Катерина Гел.

Патриотарството легитимира простащината?

Междувременно феноменът "чалга" се е обособил едва ли не като част от националната култура, превърнал се е в етно-идентификатор, който се изнася и навън в чужбина. Това твърди етноложката и дава за пример купоните на български студенти в Мюнхен, на които се канят чалга-звезди от България. "В момента, в който някой започне да се дразни от това, го питат: Защо, ти не си ли българин?", обяснява Катерина Гел.

Защо тази чалга-култура, която влиза в противоречие с претенциите за интелигентност, се разпознава от привържениците й като част от националната им идентичност? Според Катерина Гел в основата на това стоят комплекси, породени от сблъсъка със Запада. Не се ли получава обаче парадокс: българското общество демонстрира неистов стремеж към европейска интеграция, но пък от друга страна се оттласква от западната култура, търсейки в чалгата национална идентификация?

"Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася", казва Катерина Гел. "Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка", казва етноложката от Мюнхенския университет. Означава ли това, че процесът на европейска интеграция на България в крайна сметка ускорява и налагането на чалгата като култура на българските елити? "Звучи малко спекулативно, но предполагам, че ако този процес не се бе състоял, чалгата нямаше да е толкова необходима", твърди Катерина Гел.

Секси или смешно?

Според етноложката чалга-културата се появява и в резултат на избилите след социализма с нова сила патриархални норми, които превръщат външните белези в норми на поведение. Скъпият автомобил, луксозните дрехи и агресивният сексапил се превръщат в белег за успех или трамплин към него. Именно това налага чалга-културата. Проблемът е обаче, че онова, което в България е смятано за секси, се възприема на Запад като евтино, грозно и смешно.

Прогнозата на етноложката за бъдещето на чалгата в България е доста песимистична. "Тази т. нар. култура заема огромно място в публичното пространство. В случая става дума за истински победоносен поход и не мисля, че това ще се промени през следващите години", казва Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет.