1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

9 май- политика и история

И. Преображенский / К. Цанев24 април 2015

Трудният избор на бившите соцстрани дали да участват в тържествата за 9 май в Москва изхожда от актуалната вътрешнополитическа ситуация в тях. Историята е станала разменна монета в тази игра, пише Иван Преображенский.

https://p.dw.com/p/1FEMP
Владимир Путин по време на миналогодишния военен парадСнимка: picture-alliance/dpa

Да присъстват ли на тържествата в Москва послучай 70-та годишнина от победата във Втората световна война, и по-специално на военния парад, или не? Този въпрос занимава тези дни лидерите на редица страни по света. Особено затруднени с отговора си са тези на страните от Централна Европа, която първо беше освободена от Червената армия, а впоследствие превърната от съветското ръководство (с мълчаливото съгласие на Запада) в "социалистически лагер".

От историческа гледна точка се получава така, че решението на лидерите на повечето централноевропейски държави съответства с позицията на техните страни по време на Втората световна война. Но това по-скоро е случайно съвпадение.

Историческите съвпадения

Нека припомним, че Унгария е съюзник на нацистка Германия във Втората световна война, въпреки че нейното "освобождение" се чества на 4 април. След окупацията на Чехословакия от Германия, Словакия се превръща формално в независима страна, но реално е марионетна държава. На практика през цялата война Словакия е съюзник на хитлеристкия режим и едва след навлизането на съветските войски на нейна територия страната се надига срещу нацистките окупатори.

Чехия също е окупирана, но освобождението ѝ е дело не само на съветските войски - американците също помагат. През по-голямата част от войната България и Румъния, подобно на Унгария, са съюзници на Хитлер. А що се отнася до Полша, тя е освободена от съветските войски, но през 1939 година страната преживява двойна окупация - от хитлеристка Германия и от СССР. През 1945 година полската Армия Крайова се опитва да освободи страната преди настъплението на съветската армия, за да предотврати нова окупация.

Rosen Plevneliev
Българският президент Росен Плевнелиев няма да присъства на тържествата в МоскваСнимка: NIKOLAY DOYCHINOV/AFP/Getty Images

Беларус и Украйна са друг случай. Двете страни са били част от Съветския съюз, но след анексията на Крим, да не говорим за военния конфликт в Източна Украйна, всякакво участие на Киев в празненствата в Москва е изключено. Беларус пък, не без основание, се смята за най-пострадалата държава. Затова президентът Александър Лукашенко е по-добре да си остане у дома - ако смята Минск, а не Москва, за столица на Беларус. И той възнамерява да постъпи точно така - отказва да присъства в Москва точно на 9 май.

Унгария все още не се е определила. Но ако въобще някой официален унгарски представител се появи в Москва, това ще бъде президентът Янош Адер. Премиерът Виктор Орбан не възнамерява да посещава Москва, независимо от дружеските си отношения с Владимир Путин. Словакия ще бъде представена от премиера Роберт Фицо. Както и по време на войната, словашките власти дълго се колебаха и взеха това решение буквално в последната минута. При това Фицо няма да присъства на военния парад, а ще се срещне с чешкия президент Милош Земан. Той пък на свой ред веднага прие поканата за участие в тържествата, заявявайки, че благодарение на освобождението от страна на Съветския съюз "чехите днес не могат да крещят: "Хайл Хитлер!". Решението на Земан породи серия от скандали в родината му: чешкият президент отказа да приема в резиденцията си американския посланик, който разкритикува намерението му да пътува до Москва. В интерес на истината, гостът от Чехия също няма да присъства на военния парад. От Полша фактически няма да пристигне никой.

Как и защо се налага такъв избор?

На пръв поглед изглежда, че позициите на властите съвпадат с официалното разбиране за Втората световна война. В действителност трудният избор на лидерите на постсоциалистическите страни изхожда от актуалната вътрешнополитическа ситуация в техните страни. Историята просто е станала разменна монета в тази игра.

Ivan Preobrazhensky Experte aus Russland
Иван ПреображенскийСнимка: privat

Според чешките медии, в страната вече е започнала предизборната кампания за президентските избори. С пътуването си до Москва Милош Земан се показва като опозиция на сегашното правителство, което ще се хареса на неговите избиратели. Аналогично постъпва и словашкият премиер Роберт Фицо. Дискусията в Унгария пък е свързана най-вече със сложната позиция на страната в ЕС, както и с приоритетните икономически отношения с Русия. Но това явно няма никакво отношение към историческата позиция на унгарските власти. А и унгарците определено не очакват непременно някой официален представител да се разходи до Москва.

Така можем предпазливо да предположим, че дори и без анексията на Крим от Русия и дори без украинската криза позицията на лидерите от Централна и Източна Европа на практика щеше да бъде същата. Само на чешкия президент Милош Земан щеше да му бъде спестен скандалът с американския посланик, което пък би го лишило от вътрешнополитическия ефект, който мобилизира неговите потенциални избиратели. Тогава също би възникнал въпросът дали Земан би тръгнал за Москва на 9 май?

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум "Петербургски диалог", както и в руско-полския дискусионен клуб PL-RU

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата