Стига лицемерие с бежанците!
5 март 2015Ако човек достатъчно дълго наблюдава европейската политика, няма как да не изпита потискащото усещане за дежа-вю: Еврокомисията възнамерява до лятото да разработи проект за нова политика по отношение на бежанците, дотогава е оставено време за така наречения „ориентировъчен дебат”. Тоест, на националните правителства се дава възможност да изтупат от праха многобройни красиви стари идеи и същевременно да се подготвят за отбрана. Защото в дискусията за бежанците и миграцията в ЕС важи един принцип: само не в моята градинка! Нека там съседите, ако обичат, да видят какво ще правят с бежанците от Сирия. Най-изтънчен пример в това отношение дава Великобритания: депутатите в Долната камара гръмко защитават правата на сирийските християни, в крайна сметка обаче британците приеха едва 146 (!!!) бежанци от гражданската война в Сирия.
Това си върви все по този начин не от години, а от десетилетия. Нека си припомним за идеята да се строят бежански центрове някъде в Северна Африка, за да се прихващат още там бежанците от регионите на гражданска война из целия континент - още преди да са се впуснали в опасното си пътешествие през Средиземно море. Теоретически в такива лагери могат да се разделят бежанците, които имат основание да искат убежище, и онези, които нямат. Но къде ли да се изградят тези центрове? Да не би в Либия, главната транзитна страна, която в момента е под контрола не на правителството, а на разни въоръжени банди?
Недомислия и егоизъм
Също толкова безплодно е обещанието да се преследват по-строго трафикантите на хора. Защо най-сетне не престанете да се самозалъгвате и да ни заблуждавате? Та нали всички виждат какъв е резултатът: Досега са хванали една шепа дребни каналджии, това е то. Същото, както в борбата срещу наркотрафика: в мрежата попадат само дребните риби. Организираните банди в Либия или в Турция никой не може да ги докосне, най-малко пък ЕС. И как ли да стане това? С помощта на командоси?
Следващата тема на непрестанното мърморене е призивът за по-строг граничен контрол. Да, обаче защитата на границите е в ръцете на страните-членки на ЕС, които дори не помислят да я предоставят на една обща европейска служба. Или пък в ръцете на съседни страни като Сърбия, които нямат никакъв интерес да спират и да връщат бежанците. Защото тези бежанци тъй или иначе са се насочили към богатия Север. С това темата е приключена.
Средиземно море не бива да се превръща в масов гроб, развълнувано призова Папата пред Европейския парламент. Всички европейци поклатиха одобрително глави - та нали никой от нас не иска да изглежда като някакво чудовище. В същото време обаче беше прекратена италианската операция „Маре Нострум”, която беше спасила близо 100 000 бежанци от удавяне. На нейно място дойде много по-скромната мисия на европейската гранична служба Фронтекс, която има за цел главно да пази бреговете от бежанци - не да спасява човешки животи. Трафикантите обаче не се интересуват от повишения риск, самите бежанци - също.
Има един-единствен изход
Но дори да си представим, че прекосяването на Средиземно море се превърне в почти невъзможна задача, бежанският поток няма да спре. Бежанците просто ще намерят други, сухопътни маршрути. Най-лицемерна обаче е настоящата договореност, според която бежанците остават в първата държава от ЕС, където са стъпили - на европейски жаргон тази разпоредба се нарича Дъблин-2. Това означава, че стотици хиляди бежанци нахлуват в Гърция или в Италия, където с тях се отнасят зле и гледат колкото може по-бързо да ги пропуснат нелегално на Север. Защото в момента един бежанец не може по легален начин да достигне до Германия, например, където да подаде молба за убежище. Ето го абсурдът на една политика, която едновременно е нехуманна и неработеща!
И никакви нови решения на ЕС за бежанците няма да променят положението. Еврокомисията просто отново разтяга същите локуми: трябва да се защитават както границите на ЕС, така и бежанците, трябва да има повече солидарност, трябва да се подкрепя доброволното приемане на военни бежанци в страните-членки и т.н. Защото когато става дума за бежанците, в ЕС солидарността съществува единствено на думи. В същото време обаче страните-членки се опитват с всевъзможни средства да ограничават влиянието на ксенофобските десни партии, които в момента са в подем. От цялата тази бъркотия има един-единствен изход: да се въведе система за квоти, с чиято помощ кандидатите за убежище да се разпределят равномерно из целия континент. Но винаги, когато се повдигне този въпрос, британците и някои източноевропейци казват твърдо „не”.
Срам за Европа
Предстои пето издание на европейската политика за бежанците. То пак ще опре дотам: да се спазват по-строго наличните правила. А това означава: по-малко хуманност и по-малко пролуки за бежанците. Както и да го извъртаме, накрая това излиза. Европейците са длъжни обаче да сторят поне едно: да изградят хуманна и честна система за приемането на бежанци от конфликтни региони. Като си представим, че два милиона сирийци са потърсили спасение в съседните Ливан, Йордания, Ирак и Турция, веднага става ясно, че Европа трябва да се засрами заради бездействието си. Досега единствено Германия и Швеция колебливо приемат сирийски бежанци.
Колкото до останалото, ЕС трябва най-сетне да реши какво точно иска. Да пропъжда възможно най-много имигранти? Да допуска само бежанци, които наистина имат право на убежище, като ги проверява извън своите граници? Или нещо съвсем трето? Европа е длъжна най-после да оповести политическата си воля, а не с едната ръка да пише оди в подкрепа на хуманността, а с другата да заключва портите си. Много по-достойно ще бъде да се вземе смелото решение за въвеждане на квоти, отколкото да се води досегашната безпринципна политика. Дори ако тези квоти означават всъщност допълнителни ограничения за бежанците.