Сърбия по нанадолнището

Стопанството на Сърбия отново затъва. През януари т.г. министърът на икономиката Саша Радулович подаде оставка. Той остро разкритува премиера Александър Вучич за това, че не е провел нито една от обявените неотложни структурни реформи, които биха скрепили стопанството на страната. Не е извършено преструктурирането на 150 затънали в дългове държавни фирми, а проекто-бюджетът е “недалновиден и несъобразен с това, от което Сърбия се нуждае”. Вучич е раздавал ключови постове на некомпетентни за тях хора от своята партия. През юли подаде оставка и вторият реформатор в кабинета на премиера - финансовият министър Лазар Кръстич, комуто се възлагаха надежди за стабилизирането на силно задлъжнялата балканска страна. Критиката на Кръстич, макар и по-мека, казваше по принцип същото, а именно, че реформите се протакат, поради което кризата остава неовладяна.

Бюджетният дефицит на Сърбия за 2014 г. отива към над 8 на сто, безработицата в страната е 25%. При такива показатели и драстичните мерки надали ще помогнат. Дали Вучич залъгва само с празни обещания, дали не може или не иска да наложи реформи или пък действително ще се окаже обновител на сръбската политика, ще стане ясно най-късно в началото на 2015 г. Тогава именно трябва да проличи действието на законите за обещаните реформи. Във всеки случай, шефът на сръбското правителство никак не е за завиждане – защото задачата, пред която той самият и евентуалните наследници на поста му са изправени, е сравнима с маратон по много стръмен терен при силен насрещен вятър.

Все повече пенсионери и пустеещи селища

Проблемът е в това, че тези реформи трябва да се осъществят в условията на драматично демографско развитие. Населението на Сърбия, което понастоящем е не повече от 7, 3 милиона, застарява и се топи, както в развитите индустриални общества. Само че за разлика от тях, страната не привлича квалифицирана работна сила отвън. Напротив, квалифицираните работници напускат страната. Да се санират държавните финанси и да се съживи икономиката е почти невъзможно при това положение.

Подобна е ситуацията и в почти всички балкански страни. Не в столиците наистина, където притокът на преселници от селата в града е голям, но в провинциите много селища опустяват. С пари за финансирането на скъпи програми за предоляването на този проблем, балканските държави не разполагат.

“Преди пет години в Сърбия имаше 2, 2 милиона трудещи се. Сега те са едва 1, 7 милиона, от които 700 000 са на държавна служба. Останалият един милион са заети главно в търговията и само 300 000 работят в производствени фирми. Броят на пенсионерите надхвърля 1, 8 милиона”, скицира положението известният сръбски демограф Сърдан Богосавлиевич. Стотици хиляди бежанци са напуснали през 90-те години на миналия век родните си места в Босна и Херцеговина и Хърватия, мнозина са се преселили в Белград и околностите му. Разликите между селата, дребните провинции и града тук все още са огромни. Много млади хора търсят късмета си в градовете.

Населението на Сърбия се топи

Само че и младите все повече оредяват в Сърбия. Освен в Белград и в Нови Сад, само още в два региона на страната се отбелязва прираст на населението. Според демографа, официалните данни за броя на населението в Сърбия са доста завишени. В действителност от обявените 7, 3 милиона трябва да се приспаднат най-малко 300 000, защото много сърби живеят и работят в чужбина, макар все още официално да са регистрирани на адрес в Сърбия.

Населението на Сърбия се топи. “През последните десетилетия страната е губила годишно близо по 35 000 жители. Междувременно това са 38 000 годишно”, казва експертът. Почти сигурно е, че в края на днешното десетилетие населението на Сърбия ще наброява по-малко жители, отколкото сочат официалните данни за настоящия момент, т.е. под 7 милиона жители. Страната не е привлекателна за преселници. “Почти всички икономически показатели са отрицателни. Оборотът в търговията и индустриалното производство падат. Брутният вътрешен продукт стагнира”, посочва Богосавлиевич.

И тъй като безработицата расте, огромен е броят на хората, които искат да напуснат страната. Въпросът обаче не е в това, че мнозина са готови да я напуснат, а в това, че я напускат най-добре квалифицираните. Засега това не е масово явление, защото трудовите пазари на ЕС още не са отворени за сърбите. И по-добре още дълго да си останат затворени за тях, смята сръбският експерт. “Ако Германия например отвори трудовия си пазар за сръбски работници, това ще е катастрофа за Сърбия, защото от страната ще изтекат най-добре квалифицираните хора”, казва той.

Едната надежда

Нещо положително за положението в Сърбия? Да, – това, че през януари започнаха присъединителните преговори за членството й в ЕС. “Най-важното е страната да напасне законите си към европейските стандарти”, отбелязва експертът. Няма гаранция, че с това положението в Сърбия ще се подобри, но няма и гаранция, че ще стане по-лошо. Че не на всички граждани членството в ЕС носи някакви предимства, показва всяко лято трудът на сезонни работници от България и Румъния в прибирането на сръбската реколта. Тъй като Сърбия не може да набере за това достатъчно местни селяни, в сръбските ниви се трудят български и румънски роми. България и Румъния членуват, впрочем, в ЕС от 2007 г.