Там, където Бундесверът загуби невинността си
7 октомври 2013"Никое друго място по света не е оставило такъв отпечатък върху Бундесвера като базата в Кундуз", каза германският министър на отбраната Томас де Мезиер. И има всички основания: нападения, престрелки, смърт, а на всичко отгоре и едно изключително сложно партньорство с афганистанските сили за сигурност. Тоест - всичко друго, но не и мирна мисия. Бихме могли да го формулираме и по-драстично: Кундуз е мястото, където Бундесверът загуби невинността си.
Кундуз не е курорт
При това всичко започва много обнадеждаващо. Първите части на Бундесвера пристигат в Кундуз през есента на 2003 година. Те закупуват набързо няколко парцела в центъра на града, край които издигат ограда, защитена с бодлива тел. За охраната отговарят афганистанци, наети по бързата процедура. Повече от това не е и необходимо - германските войници идват в Кундуз като приятели, като освободители, като хора, които искат да помогнат при възстановяването на страната. Всичко е толкова спокойно, че за Кундуз се говори едва ли не като за курорт.
От 2006 нататък обаче натискът над талибаните в южните райони на страната се засилва все повече, поради което много от бунтовниците се насочват към спокойния Север, в това число и към Кундуз. Междувременно Бундесверът е прехвърлен в нова база, разположена на един хълм край града. За което си има причини - Кундуз вече не е курорт. Конвоите на германците все по-често стават обект на нападения. Все по-често се стига и до престрелки. За първи път от Втората световна война насам отново се говори за загинали войници. За първи път от 1945-та насам германски части предприемат нападения по своя инициатива. С катастрофални последици: при превантивната бомбардировка на две цистерни с гориво през 2009 година загиват близо 100 афганистанци, повечето от които цивилни.
Голямата заплаха
В Германия тези събития предизвикаха изключително силен отзвук - мисията в Кундуз стана повод за силно емоционални дебати относно смисъла на германските интервенции в чужбина. Безспорните успехи от десетгодишния престой на Бундесвера в Кундуз отстъпиха в тези дебати на заден план - в забрава потънаха изградените от германските войници пътища, училища, здравни центрове и фабрики; забравени бяха и десетките по-малки и по-големи проекти, в рамките на които Бундесверът оказваше помощ при обучаването на афганистанските полицаи.
Всички тези постижения са сега под заплаха. Само непоправимите оптимисти биха могли да допуснат, че афганистанските сили за сигурност ще са в състояние сами да се справят с поддържането на реда и сигурността. Германското дружество за международно сътрудничество вече обяви, че и след изтеглянето на военните части ще продължи да подпомага възстановяването в Афганистан. Но на дружеството (което е държавна организация) неизбежно ще му се наложи да се съобразява с новото съотношение на силите, независимо как ще изглежда то в бъдеще. А талибаните стават все по-силни и вече държат редица области около Кундуз под свой контрол. За тях този район е възлов - преди интервенцията на американците, предприета в отговор на атентатите от 11 септември, Кундуз бе бастион на талибаните. И ако сега, след изтеглянето на Бундесвера, те отново се настанят там, това само ще укрепи позициите на екстремистите.