1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Те са български и европейски граждани

Александър Андреев31 януари 2014

Нито е възможно, нито правилно бедните пришълци от Румъния и България в Германия да се делят на роми и нероми, твърди Александър Андреев в интервю за агенция "Фокус". Ето някои от тезите му.

https://p.dw.com/p/1AzPH
Снимка: picture-alliance/dpa

В Германия медиите вече месеци наред коментират притока на бедни хора от България и Румъния. И не скриват, че повечето от тези хора са роми. Засиленият интерес има поне два компонента: комунален и електорално-политически. Няколко общини в Германия (Берлин, Дуисбург, Дортмунд, Манхайм) са финансово претоварени от притока на тези бедни хора и с основание търсят подкрепа както от правителството, така и от Европа. Повишеното социално напрежение в тези общини естествено намира отражение и в медиите. А политическото измерение е свързано най-вече с предстоящите европейски избори. Много германци се тревожат за своята жизнена среда, за работните си места и за социалната система на страната, така че както отделни политици, така и някои антиевропейски настроени партии се опитват да извлекат политически дивиденти от тези страхове и ги насочват срещу ромите. Казано елементарно, тезата гласи: свободното движение на хора в ЕС заплашва нашето благосъстояние, така че гласувайте за по-малко Европа.

Различни видове мигранти

В Германия живеят приблизително 70 000 роми с германски паспорти, но тази цифра е приблизителна, защото и поради нагласата на самите роми, а и заради законовите ограничения точното преброяване не е възможно. По сходни причини не се знае и колко роми от България и Румъния са пристигнали в Германия през последните години. Общият брой на новопристигналите вероятно е около 200 000, но няма как да се установи каква част от тях са роми. И това е съвсем правилно, защото всички тези хора са граждани на страните си и на ЕС, така че етническата им принадлежност няма никакво значение.

В германските медии се прави разграничението между мигранти по бедност и трудови мигранти, но и тези две групи трудно могат да се отделят. Предположенията са, че по-голямата част от мигрантите по бедност идват в Германия заради социалните придобивки - детските надбавки и помощите за безработни. Докато останалите идват, за да си намерят работа. Единствената достоверна цифра гласи: сред българските и румънските емигранти в Германия безработицата е по-ниска, отколкото сред повечето други групи чужденци.

Deutschland Roma in Duisburg Rheinhausen
Германските общини с повече мигранти имат и повече проблемиСнимка: DW/K. Jäger

Германците са добронамерени

Онези германски общини, в които притокът на мигранти е особено голям, се натъкват на неочаквани проблеми. Да го кажем направо: бедните пришълци живеят в много лоши битови условия, техните нрави, културно-манталитетните им нагласи, че дори хигиенните им навици често са неприемливи за германските съседи. Главно поради бедността си част от тях са склонни да си осигуряват препитание по незаконен начин, което допълнително повишава напрежението, защото в тези общини доказуемо нараства процентът на джебчийството, дребните кражби, проституцията и т.н.

Според едно проучване 20 процента от германците тъй или иначе не биха искали да имат за съседи роми. В сравнение с България този процент е много нисък и говори за цялостната готовност на германското общество да интегрира този вид групи. Това впрочем личи и в общините, където притокът на бедни мигранти е особено силен - там възникват многобройни общински и граждански инициативи за подпомагане на тези хора: за битовото им устройване, за образованието на децата, курсове по немски, помощ за намиране на работа и т.н.

Щом дават 184 евро за дете...

В отделни общини (например в берлинския квартал "Нойкьолн") властите твърдят, че мнозинството мигранти по бедност от България и Румъния наистина живеят главно от детските надбавки. Представете си, че имате две деца и за тях получавате от държавата общо 368 евро детски надбавки месечно - цяло състояние за някои българи и румънци. Според статистиката, през 2013-та година детски надбавки са получавали общо 29 000 души от България и Румъния, което представлява увеличение с 29 на сто спрямо предишната година. Като цяло обаче получаващите детски надбавки от двете държави са само 0,3 процента от общия брой.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Alexander Andreev
Александър АндреевСнимка: DW

Освен заради социалната система, известна със своята щедрост, пришълците от България и Румъния се ориентират тъкмо към Германия по още две причини. Първо - много често действа принципът "когато някой повлече крак", т.е. вече пристигнали в Германия, хората привличат свои близки и познати. И второ - публична тайна е, че германските власти в много случаи проявяват извънредна толерантност към пришълците. Тук, между другото, трябва да спомена и историческата памет на германците, които добре знаят какви злини са причинили националсоциалистите, включително и на хората от малцинства като синти и роми, и къде съзнателно, къде интуитивно възниква нагласата, че към тези хора в Германия трябва да се проявява особено голямо разбиране.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми