Тихоокеанският век на Америка

Америка все повече насочва поглед към Тихоокеанския регион и Латинска Америка. Барак Обама е живият израз на тази нова ориентация. Биографията на първия тихоокеански президент на САЩ, както той сам нарича себе си, отразява глобалното разместване на акцентите след края на Студената война. Същевременно Америка изживява вътрешни обществени промени, които засилват този ефект.

Още Хегел навремето забелязва, че океаните не разделят, а свързват регионите. Според него Средиземно море е "оста на световната история" и "витализиращ принцип на Стария свят". През 21-ия век тази роля ще има Тихият океан. И сега тихоокеанското пространство се отличава с неимоверно многообразие: икономическата сила на Хонконг, Тайван и Сингапур, високо развитите технологии на Япония, Южна Корея, Мексико и американското западно крайбрежие, природните ресурси на Австралия, Колумбия, Канада, Чили, Индонезия и Нова Зеландия, манифактурната империя на Китай.

21 държави, числящи се към Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), съставят над 40% от световното население, имат почти 60% дял в глобалното производство и близо 50% - в световната търговия. Политическите и икономическите им регионални институти придобиват все по-голямо значение. Тази неудържима географска динамика ще изтласка Европа в периферията.

Селективен ангажимент

В речта си пред австралийския парламент през ноември миналата година Обама наблегна на американските интереси в региона, посочи също, че САЩ са тихоокеанска нация и увери, че неговото правителство ще играе "съществена и дългосрочна роля" в региона.

Стратегическите дискусии във Вашингтон отдавна са насочени към новия век. Тихият океан се смята за гръбнака на глобалната стабилност и сигурност, главно заради все по-важното значение на търговските пътища. Намаляването на военното присъствие в Европа в рамките на на предстоящите съкращения на военния бюджет е обратната страна на тази стратегия на селективния американски ангажимент.

Изместването на геополитическите акценти се ускорява от вътрешно-американски развития. Испаноговорящото население например и сега съставя близо 17% от населението на САЩ. През 2050 г. това ще са близо 100 милиона души. До към 2037 г. белокожите американци вече няма да бъдат преобладаващо мнозинство в населението на страната.

Америка се отдалечава и в битово-културен план, и във физически план от Европа. Все по-интензивното насочване на американския поглед към Тихоокеанския регион и Латинска Америка, все по-тясното обвързване с тях съответства на тази нова динамика.

Европа вече не е център на света

Процесът е необратим и последицата е, че след пет века колониализъм Европа вече не е център на света. Новата инициатива на Транстихоокеанското партньорство най-ясно отразява това развитие. През лятото на 2005 г. тя се утвърди като зона за свободна търговия и в нея се включиха Брунеи, Чили, Сингапур и Нова Зеландия. Три години по-късно към Партньорството се присъединиха САЩ, Австралия, Перу и Виетнам, а след тях и Малайзия, Мексико и Канада. Нарастващият стокообмен в Тихоокеанския регион не само води до укрепване на мултилатералните връзки, той е същевременно и увертюра към политически и стратегически съюз. Нека си припомним, че ЕС също възниква най-напред като икономическа общност.

Миналата година Хилари Клинтън формулира новата американска стратегия в програмно есе, озаглавено "Тихооканският век на Америка". В него тя очерта вероятните контури на бъдещите билатерални сътрудничества в областта на сигурността, задълбочаването на кооперирането с бързо развиващите се страни, разширяването на търговските връзки и инвестиците, увеличаването на военното присъствие, укрепването на демокрацията и човешките права.

Европа трябва да вземе предвид това развитие и да постави на нова основа връзките си с Америка, които вече не са това, което бяха до края на 20 век.

АГ, ЗЦ, М. Верц, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева