Кандидатът на дяснопопулистката австрийската "Партия на свободата” /FPÖ/ Норберт Хофер загуби, само защото не успя да мобилизира всички свои привърженици. По всяка вероятност – защото продължилата 11 месеца предизборна борба междувременно притъпи силата на протестните настроения из провинцията. А опасенията за нов възход на десните популисти междувременно активизираха избирателите на бившия лидер на Зелените Александър Ван дер Белен. Независимо от това социологическите анкети сочат, че дяснопопулистката Партия на свободата събира 35 процента от гласовете, което я превръща в първостепенна политическа сила.
Австрия е добър пример за блокада в управлението
С това развитие се съобразява дори социалдемократическият канцлер Кристиан Керн, който наскоро се срещна с председателя на FPÖ Хайнц-Кристиян Щрахе, а разговорът им бе предаван на живо по радиото. Управляващата голяма коалиция между социалдемократите и консервативната Народна партия е силно разединена и практически пред разпад. От нея не могат да се очакват никакви нови импулси за спешно необходимите реформи в икономиката и социалната система на Австрия, която страда от висока безработица. Германия е най-големият външнотърговски партньор на страната, чиито фирми имат многобройни подизпълнители в Австрия, но икономиката на алпийската република кой знае защо не успява да извлече печалби от този факт.
Австрия е добър пример и за това какво се случва, когато партньорите в една голяма коалиция взаимно се блокират, неизменно приписвайки вината на "онези в Брюксел”. Със своите осем милиона население, малката Австрия е всъщност твърде влиятелна страна в рамките на ЕС. Но у дома виенските политици пропускат да подчертаят този факт, особено когато трябва да прикриват собствената си неспособност. Например, когато се налага да обяснят на хората, че трябва да се разделят с някои неща, които са били възможни в миналото, но не и днес – да кажем обичайната за Австрия 14-а заплата.
Партията на свободата обаче много самоуверено обещава да изпълни своите планове за спасение. За целта погледът на страната трябвало да се обърне вече повече на Изток. Зам.-кметът на Виена например посети белоруската столица Минск с голяма икономическа делегация – сякаш, че контактите с тази страна биха могли да съживят австрийската икономика … Австрийската Партията на свободата внушава на онези австрийци, които жалят по изгубеното предишно величие на Австро-унгарската империя, че и днес е добре да се следва националистическия курс на Хабсбургите и техните съседи на Западните Балкани.
Подклаждане на стари национализми
Председателят на FPÖ например обяви пред сръбски националисти, че Косово било "сърцето на Сърбия". А това, че 95 процента от населението на Косово са албанци, които отдавна не искат и да чуят за Сърбия, явно никак не го интересува.
Партията на свободата на Австрия е прочута и с подкрепата си за сепаратизма на босненските сърби, с което на практика подкопава и стабилността в региона. Още по-голямо зло ще сполети Европа обаче, ако FPÖ успее да влезе в канцлерството. Демократичните сили във Виена трябва да предотвратят това.