Окончателните резултати от президентските избори в Австрия бяха обявени в късния следобед в понеделник: Александър Ван дер Белен, подкрепян от Зелените, получи 50,2% от гласовете, а съперникът му Норберт Хофер от дясната "Партия на свободата" взе 49,8%. А това означава, че проевропейският кандидат победи едва с 0,4% или 140.000 гласа преднина. Ван дер Белен, който ще встъпи в длъжност на 6-ти юли, е първият "зелен" президент на Австрия и всъщност първият в Европа.
Кой гласува за Хофер?
В крайна сметка вотът бе решен от гласовете, подадени по пощата, които са малко повече от 700.000. Тези гласоподаватели живеят главно в градовете, те са по-млади, имат по-високо образование, пътуват повече – и логично подкрепиха проевропейския Ван дер Белен. Защото, според повечето наблюдатели, на тези избори и на фона на кризата с бежанците австрийците гласуваха наистина "за" и "против" Европейския съюз.
Бежанците и миграцията са двете явления, които поляризираха обществото. Гласувалите за Норберт Хофер са хора, изпитващи страх и гняв от случващото се в момента, за което те обвиняват Европа. От агресията в постингите им в интернет на човек може да му настръхне косата. Докато гласувалите за Александър Ван дер Белен смятат, че ЕС е не част от проблема, а част от решението, всъщност – най-доброто решение. Но да не си правим илюзии: Австрия е разцепена и със сигурност много ще се промени. Доказва го дори само фактът, че двете големи партии, които управляваха през последните близо 70 години – социалдемократите и консерваторите – на тези избори се провалиха с гръм и трясък.
Лакмус за бъдещето на ЕС
Либералите и проевропейските сили спечелиха тези избори с микроскопична преднина. Но те се намират под огромен натиск в цяла Европа. И Австрия е нещо като "лаборатория" в това отношение. Защото авторитарният национализъм печели все повече привърженици в редица държави от ЕС.
Този авторитарен национализъм е настроен агресивно срещу мюсюлманите, срещу хомосексуалните, срещу феминизма, срещу цялата либерална демокрация с нейните тромави механизми и мъчителни компромиси. Десни партии в различни страни са решили да съборят или изцяло да променят сегашната система и на нейно място да изградят централизирани държави, управлявани чрез референдуми и от силни президенти. Както коментира Бернд Улрих в "Ди Цайт", гласуването във Великобритания през юни, подемът на "Алтернатива за Германия", а и популистките лозунги на Доналд Тръмп в САЩ и на Владимир Путин в Русия също надуват платната им.
С две думи: изборите в Австрия са изключително важни като лакмус за бъдещето на Евросъюза. Дали той ще оцелее като проект, осигуряващ мир и благоденствие, или пък ще надделее идеята за силни национални държави, управлявани авторитарно, които затварят граници и се въоръжават. Австрия с малко избра първото.
Съвместно с БНТ