Тоя, оня и другият, дето...

И мен ме хвана амнезията - понеже съм националист, а амнезията е нашата национална болест. Ние, истинските патриоти, се борим тя да бъде призната от ЕС като изконна българска марка. Както се борим ЕС-ето да ни признаят и… това, де… едно, дето се пие по икиндия. Дето и сърбите искат да им го признаят, обаче - ядец! ЕС-ето ще признае нашето. Ние сърбите сме ги били като шкембе у дувар и пак ще ги… А! И шкембето си е абсолютно наше. Те, турците, се натискат да влязат в ЕС, за да им признаят тяхното, обаче Барозу знае, че турското изобщо не преде пред българското шкембе. Ами като играхме с Кипър, целият стадион ревеше: Българи! Шкембета! Той, Барозу, знае. Ние турците сме ги мачкали пет века и само да ни паднат в ЕС-ето, пак ще ги… Дали пък не бяхме мачкали руснаците? Както и да е. Няма значение...

Тоя, дето е богоизбран

Абе, хем ми е ясно, че нищо няма значение и амнезията е другото име на „нищо няма значение“, хем като гледам новини се измъчвам, че не мога да си спомня тоя кой беше. Ей тоя, дето сега го дават, казва, че винаги бил за демокрацията… Ами тоя не беше ли един, дето казваше, че народът е много лош матр'ял и като такъв не може да избира между Него и Злото, затова тоя е богоизбран. Ей го и тоя, другия. Вика, че в България имало закони. Абе, тоя не беше ли един, дето решаваше кой е престъпник и не ръководеше ли най-голямата престъпна организация в България? Негови униформени мутри не участваха ли във всички контрабандни канали, не подслушваха ли конкурентите си от политическия бизнес и не отвличаха ли в своите арести когото им скимне? Тия двамата що викат сега, че ще си чистят имената, като те нямаха имена, а прякори. На тоя му викаха… Беше нещо свързано с образованието, културата и селското стопанство. Няма значение.

А тоя, дето сега казва, че не бил като оня? Тоя, като беше министър-председател, не дръпна ли от бюджета едни 3 000 000, с които да се рекламира по света и у нас? И когато оня му викаше що тъй бе, мушморок, тоя му викаше, че тъй държавата си чисти името.

Ей го, сега пък не мога да си спомня името на тази държава… Или и тя имаше само прякор? Оф! Няма ли да пуснат най-после малко реклами да си почина... Рекламите не са като новините, красиви са, не обръщат палачинката и се запомнят. Макар че и тая, дето е преметнала крак върху крак, е красива, не обръща палачинката, а се забравя. Вяра ли беше, Любов ли беше? Мъка!

Тоя, дето грачи грозно, зловещо

О! Тоя вече го знам. Тоя все разказва как е носил знамето на Филип Тотю, как е бил обесен от турците край град София, как гарван му е грачил грозно, зловещо, как е направил на пепел 6 000 000 евреи и как още не знам си какво, само и само да го показват по телевизора. Тоя и оня, богоизбраният, са една и съща българска марка. Тях ЕС-ето сигурно ще ни ги патентова. Въпреки че руснаците претендират тоя да е техен, щото били вложили в него луди пари. В тоя, дето грачи грозно, зловещо.

А, ето сега пуснаха и врага му. Това да пуснеш в новините всички врагове му казват… Не, не беше обективност… Не беше заедност… Беше нещо, в което има много пари… Няма значение. Там, където има много пари, само парите имат значение. Също и там, където няма пари. Я да видя какво ще каже сега врагът на врага… Да, говори му за свободата. То на всички врагове все свободата им в устата. Въобразяват си, че на някого му пука за някаква си там скапана свобода. Че ние да не сме Дон Кихот? Ние живеем в… Не, не беше 16-ти век… Не беше и 17-ти… Просвещението го прескочихме. То, като прескочиш Просвещението, вече няма значение в кой век живееш.

А! Тоя враг за пръв път го показват… О!... А! Спряха тока!... Идиоти! Тяхната… Амнезия, амнезия, обаче на тоя, последния враг, му запомних името: Народ.

ФОРУМ

Stiv. Тоя сега за това ли е решил да пише?! Нещастник и кретен!

Tigar. На мене темата пък ми харесва, защото веднъж си забравих портмонето.

Ani. Гинко Белобата помагал против забравяне. Една приятелка ходи при него и е много доволна.

Az. Аз пък веднъж си забравих детето в детската градина. Обаче ми го върнаха. След 25 години. Макар че изобщо не ми трябва.

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел