Траур за показ
5 юни 2009
Разправиите около присъствието на известни лица на частни партита в траурен ден препълниха българските медии с неподозирано човеколюбие. С пяна на уста се разсъждава дали да има уволонения и за кого, скандал ли е, обикновена ситуация ли или просто "кафеджийска история".
Приливът на обич към ближния - чиста проба лицемерие?
За външния наблюдател понякога е трудно да разграничи докъде е истинското съпричастие към трагедията и откъде нататък е сеирджийството. България е страна, в която човешкият живот няма особено висока стойност. Броят на загиналите в различни транспортни произшествия е изумително висок, безопасността по пътищата функционира на принципа на руска рулетка, оцеляването е сведено до личен късмет. Затова приливът на абстрактна обич към ближния чрез обявения държавен траур си е чиста проба лицемерие.
Честно казано, изобщо не ме интересува, с какво се е занимавал министър Миков по време на държавния траур. Ами ако е гледал екшън-филми у дома си? Това дали щеше да е по-уважително към паметта на загиналите? Затова пък ме интересува, какви механизми са създадени или трябва да се създадат, за да не се повтарят подобни катастрофи.
Проявява ли обществото нетърпимост към мърлящината?
Вместо да се питаме, кой къде е бил по време на държавния траур (това все пак трябва да си остане въпрос на личен морал) по-смислено е, да се търси отговорност за това, дали има функционираща система на технически проверки и контрол над превозните средства, която да спре издаването на "лицензите за смърт по пътищата". Защото е съвсем очевидно, че има хиляди подобни возила-камикадзета.... Време е да се замислим и върху това, дали обществото проявява нетърпимост към безотговорността и мърлящината.
Прагматичната ежедневна грижа за живота и безопасността на всеки българин ми се струва много по-ценна от един формален акт, какъвто е държавният траур. Зачитането на неговите правила, разбира се, е израз на обществена солидарност, но това не е достатъчно. Ако владеем само "културата на траура", но не и културата за зачитане на живите, животът ще си продължава като апокалиптична поредица от безсмислени жестокости. И няма да има никакво значение, кой министър на колко съчувствие и личен морал е способен. Защото на всички и без друго е ясно, че общественият траур е само "за показ".