Трите най-често задавани въпроса в предизборна България

Зададат ли се избори, един от най-често задаваните въпроси в България е: Къде и как да проверим дали ни има в избирателните списъци? Тези списъци могат да се видят за съвсем кратко по прозорците на кварталната сладкарница. Понеже тиксото, с което са залепени, е от времето, когато СДС „взе властта с малко, но завинаги“. Преди да тръгнете към сладкарницата, вземете и нещо успокоително. Там се разиграват сцени, много по-драматични от тези пред „Стената на плача“ на Софийския университет. Истерични писъци „Има ме-еее!“ се примесват с безутешни стенания „Няма ме!“ и трагични диалози:

- Значи за държавата аз не съществувам…

- Че ти сега ли го разбра?

- Който няма пари за баничка, не съществува.

- Че ти сега ли го разбра?

- А може би аз изобщо не съществувам?

- Че ти сега ли го разбра?

На село пред смесения магазин могат да се чуят още две реплики:

- Я провери в другите списъци!

Имат се предвид некролозите, които са разлепени до списъците на ГРАО.

- Има ме-еее!

След като сме установили дали ни има в избирателните списъци, идва ред на другия най-често задаван въпрос: Кои са хората, за които ще гласуваме? Те могат да се видят на всеки електрически стълб. Не горе, а долу. Прилепнали едни върху други като във филм за възрастни, миришещи на скъпи печатарски мастила, опръскани с лепило, напълно задоволени. Лошото време, наводнило домовете на хиляди българи, не е пощадило и хората от високите етажи. На едни е измило лицата и те са заприличали на надути балони; на други напълно е заличило имената, като е оставило само мафиотските им прякори.

Изборът се затруднява и от неслучайно разкъсаните им имиджи. Под раздраната буза на Делян Пеевски се вижда окото на Ахмед Доган, гледало ни високомерно от електрическите стълбове през всичките години на прехода към миналото. Под скъсаната ризка на Радан Кънев маха лесно разпознаваемата ръка на Иван Костов; под ръката на Костов прозира лице на неиздирван измамник, а ако човек реши да къса още по-надълбоко, ще стигне до червено-кафеникавата ръжда, разяждаща всеки електрически стълб.

Тази ръжда избива съвсем естествено по двете леви ръце на персоните с червени бузки, но стои като незарастващ белег и върху двата десни крака на типовете с дебели вратове. За да отклони вниманието от ръждата, Бойко Борисов гледа триизмерно - като ония стерео картички на мадами от времето на 99,99-процентовата избирателна активност, които, ако ги погледнеш отстрани, ги виждаш съвсем голи.

Под двама от мъжете, разкъсани от желание да управляват България, няма надиплени хора, а надиплени пари. Под лидера на националистите това са по всяка вероятност рубли, защото вонят ужасно на нефт и газ, а под новия политик, който не прави разлика между политика и журналистика, надиплените пари не миришат, защото са съвсем нови.

Така накрая идва ред на третия най-често задаван въпрос: ДАЛИ ИЗОБЩО ДА ГЛАСУВАМЕ?