Турция и Сирия се дразнят до кръв

Турският премиер Ердоган обича прямотата: той обвинява сирийския президент Асад в "държавен терор", защото заповядвал на войниците си да стрелят по собствените си сънародници. Турският министър-председател се гневи и на ООН, задето безучастно наблюдава кръвопролитията в Сирия. Всъщност на Ердоган не му остава нищо друго, освен да се гневи, тъй като много добре осъзнава, че Турция сама не е в състояние да спаси сирийците. Тя не е в състояние да води война срещу Сирия, не може да влезе с войски в Дамаск и да свали от власт Асад, защото сирийската армия би отвърнала с контраудар, а искрата на войната би подпалила целия регион. Затова и повечето турци са категорично против подобна война, а опозицията предупреждава премиера Ердоган да посмекчи милитаристичната си реторика.

Несбъднатите мечти на Ердоган

Въпреки всичко това престрелките по турско-сирийската граница не секват. На всяка сирийска граната турската армия отвръща с контраудар. Но какво ще се случи, ако при някое такова контранападение бъдат убити и цивилни сирийски граждани? И какво ще стори правителството в Анкара, ако в подобна ситуация сирийската армия реши на свой ред да отговори на удара с удар? Засега Асад се пази - явно не му се иска да се бие срещу въоръжената до зъби турска армия. Затова и гледа на турските контраудари като на убождане с игла. Пита се обаче: докога?

През пролетта на миналата година, когато избухна гражданската война в Сирия, Ердоган все още се надяваше, че Асад ще бъде набързо свален, а сирийците ще си изградят своя демокрация по турски образец. Ердоган мечтаеше за милиардните поръчки, които щяха да заприиждат към Турция, за добрите сделки, които турският бизнес щеше да сключи със съседката на юг. Само че войната в Сирия не свършва, а броят на сирийските бежанци в Турция вече надхвърля 100 000 души.

Нито назад, нито напред

Но това не е всичко: в Северна Сирия възниква нова заплаха за Анкара. В тази част на страната властта поемат кюрдски групировки, като това става с одобрението на Асад. Турция се опасява, че в тези кюрдски групировки вероятно има и активисти на забранената Кюрдска работническа партия ПКК. В Анкара не изключват възможността тези активисти да подготвят атентати срещу турска територия - ужасяващ сценарий за Ердоган. Нищо чудно тогава, че Турция се опитва всячески да осуети опитите на ПКК да разшири сферата си на влияние. Включително и заради това турското правителство настоява за създаването на буферна зона в онези сирийски региони, които граничат с Турция. В тази зона биха могли да бъдат приютени сирийските бежанци. Тя би спряла и гранатите, които летят към турска земя.

Само че подобна буферна зона няма да има. Сирия няма да отстъпи нито сантиметър от своята земя за подобна цел. Следователно създаването на буферна зона може да бъде постигнато единствено чрез военни действия. Партньорите на Турция в НАТО са обаче категорично против, защото им е ясно, че евентуална военна инвазия в Сирия би имала непредвидими последици за целия регион. Ердоган е наясно с всичко това. Поради което на първо време всичко ще си остане по старому: заплахи и дрънкане на оръжие, но не и война.

АГ, ДР, ТБ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел