Турция не бива да бяга от миналото си
3 юни 2016Коментар на Клаус-Дитер Франкенбергер, публикуван във ФАЦ:
Германският Бундестаг обяви масовите убийства на арменци и други християнски малцинства по време на Първата световна война за геноцид. Навремето германският Райх е съюзник на Османската империя и също има вина за това престъпление. Точно затова и Берлин има пълното право да се занимае с тази тема. Бундестагът взе решението си напълно отговорно, а депутатите не се поддадоха на никакви заплахи. Отсъствието на канцлерката, вицеканцлера, външния министър и много други министри обаче не беше израз на смелост.
Можеше да се очаква, че след гласуването на резолюцията турското правителство ще се разгневи. Ето, че то отзова своя посланик в Берлин. От този акт обаче небето над главите ни няма да се срути и той не означава край на германско-турските отношения. Защото те са твърде тесни и дълбоки.
Турция е съюзник на Германия в рамките на НАТО и в случай на нужда двете страни са задължени да си помагат взаимно. Те са свързани и в много други отношения. Затова и статуквото ще са запази - след като турското възмущение се уталожи.
Пред някои неща обаче човек не може да си затваря очите. Към тях спадат някои от тъмните страни на историята. От тях можем да се измъкнем само ако не ги отричаме и премълчаваме - колкото болезнено и неприятно да е. За това обаче се изисква истински държавнически калибър, колективна способност да се поучиш от историята и волята да не отнасяш в бъдещето един имперски преекспониран и убийствен национализъм. Сега и Турция трябва да стори същото и да не си препречва пътя . Достатъчо обезпокоителен е фактът, че обзетото от властолюбие турско ръководство залага все повече на авторитарното управление.
Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main