Убивани, преследвани, измъчвани
30 декември 2009Статистиката регистрира печални рекорди: 76 журналисти са били убити през 2009 година - 16 души повече в сравнение с миналата година. Регистриран е рекордно голям брой отвлечени журналисти. Удвоил се е и броят на страните, които цензурират интернет. Коя е най-опасната за журналистите страна? Аня Виол, говорителка на германската секция на организацията "Репортери без граници", е категорична: "Без съмнение това е Сомалия. Страната затъва в хаос и насилие. Журналистите там стават най-често жертва на радикално-ислямистки групировки. В страната почти няма независими медии", казва Аня Виол.
Начини за "справяне" с неудобните
Животът на журналистите е бил винаги особено силно застрашен по време на войни. Почти всички от убитите през тази година журналисти са загинали в родината си. Голяма част от тях са представители на местни издания, т.е. най-силен се оказва натискът от страна на местната власт и на действащи в региона престъпни групировки. По този повод в доклада на "Репортери без граници" се споменават няколко особено опасни за журналисти региони като ивицата Газа и Кавказ, както и държави като Сомалия и Пакистан.
Най-силно се е увеличил броят на отвлечените журналисти в страни като Афганистан, Мексико и Сомалия. Данните за 2009 година показват освен това, че все по-опасно става и медийното отразяване на избори. Това става ясно от статистиката за нарасналия брой журналисти, чиято дейност по време на избори завършва зад решетките или в болницата. "Тези случаи трябва да накарат международната общност да потърси по-добри средства за защита на медийните представители, особено при публикуването на оспорвани изборни резултати", се казва в равносметката, направена от германската секция на организацията "Репортери без граници". Според говорителката й Аня Виол най-явен в това отношение е примерът с Иран: "От край време в Иран ставаме свидетели на това как журналисти, посветили се на изборната тематика, биват преследвани, арестувани, осъждани и изтезавани", казва Аня Виол.
2009 година показва и една нова тенденция в насилието спрямо журналисти. Силно се е увеличил броят на онези от тях, които са били принудени да напуснат родината си. Така деспотичните режими се "справят" с неудобни медийни представители. Този сравнително нов вид репресия е бил използван най-вече в Иран и Шри Ланка. Ирански фоторепортери, например, са били принудени да избягат в Турция, за да се спасят от арест. Сомалийски радио-журналисти пък са избягали в съседни държави, след като са били заплашвани със смърт.
Под натиска на местни структури
През миналата година се е откроила и една друга тенденция, която обаче не изненадва никого. Цензурата в интернет става все по-силна. Зачестили са и репресиите спрямо блогъри. В момента 110 блогъри от 11 държави са в затвора, защото са дръзнали да изразят свободно мнението си. "Тази година интернет беше двигателят на демократичните протести в Китай и Иран", припомнят от "Репортери без граници". Именно поради тази причина режимите в тези държави са засилили цензурата в интернет.
Как изглежда ситуацията със свободата на медиите в Източна Европа? Според Кристиян Рикардс, ръководител на германската секция на организацията "Репортери без граници": "Това, което може да се каже като извод за региона, е, че през последните години броят на медиите там силно се увеличи, но това не доведе до по-голяма свобода на словото. Причината е, че медиите там са финансово зависими, а това често ги поставя под натиска на местни структури", казва Кристиян Рикардс.