Устите, които Орбан не успя да запуши

На 21 декември 2013 година ще се навършат три години от онзи съдбовен ден, в който беше извършен погром срещу свободата на словото в Унгария. На сутринта, след като унгарското правителство беше приело нов медиен закон, журналистите изведнъж се оказаха със забрана да критикуват кабинета на консервативния премиер Виктор Орбан. Атила Монг, който по това време беше водещ на сутрешния блок в държавното радио, протестира с минута мълчание, след което светкавично бе уволнен.

"Когато през есента на 1989 година протестирахме по улиците на Будапеща, ние се надявахме, че в Унгария започва нова ера. Тогава не съм предполагал, че 20 години по-късно ще бъда конфронтиран с такъв репресивен и антидемократичен медиен закон", казва днес журналистът.

Атила Монг е може би най-известното име, но като него има стотици - през последните няколко години много журналисти в обществените медии загубиха работата си заради това, че са си позволили критични забележки по адрес на правителството. А частни радиостанции като независимото "Клубрадио" са на крачка от фалита, тъй като са принудени да водят скъпи съдебни дела за лицензи. Освен това правителството упражнява силен натиск върху техните рекламодатели, които - за да си нямат неприятности с власта, отказват рекламни договори. "Клубрадио" си е поставило за цел да удържи фронта до следващите парламентари избори през пролетта на 2014 година.

Чуждите журналисти също са на прицел

Щефан Ошват е кореспондент на германското обществено радио във Виена. Оттам той следи отблизо и обстановката в Унгария. Ошват и други негови чуждестранни колеги неведнъж са имали нещастието да усетят на собствен гръб как действа правителството в Будапеща с критично настроените журналисти: "Организират клеветнически кампании срещу нас. Пращат например някой държавен секретар в телевизионното студио и той започва да разказва за нас напълно неверни неща. Паралелно с това в интернет се появяват очернящи публикации и постинги, които са толкова много, че просто не вярвам да са плод на отделни хора", казва Ошват в интервю за Дойче веле и добавя: "Никой не може да вини журналистите за това, че пишат критично. Не ние произвеждаме лошите новини, а унгарското правителство", посочва германският журналист.

В същото време той държи да уточни, че е неправилно да се мисли, че в Унгария вече няма свободно слово. Всеки може да даде глас на мнението си, най-вече в интернет, но въпросът е кой ще го прочете. Радиото и телевизията са се превърнали в рупор на правителството, за което се погрижи създаденият по силата на новия медиен закон държавен орган, контролиращ дейността на електронните медии. Този орган разполага с неограничена власт да отнема лицензи и да налага високи глоби. Неговият шеф се назначава лично от унгарския премиер, което гарантира на властта медийно послушание, казва Ошват.

"Иска ми се да вярвам..."

Острите протести от страна на ЕС междувременно принудиха унгарския парламент да промени оспорвания медиен закон. На практика обаче поправките не променят почти нищо - всичко си остава по старому. Затова натискът от страна на Брюксел трябва да продължи. Особено ако европейската централа иска да скъса с имиджа си на "книжен тигър", казва Ошват.

Унгарският му колега Атила Монг днес отново работи като журналист - от Берлин той пише за няколко онлайн-издания. Както е видно, Орбан не е успял да запуши устата му. В ерата на съвременните комуникации той може да работи от всяка точка на света. "Иска ми се да вярвам, че един ден унгарските медии отново ще са напълно свободни", казва Монг.