Футбол под сянката на печал
16 ноември 2009Французите спечелиха като гост с един на нула срещу Ирландия и така почти си осигуриха билетите за Южна Африка. Португалия е с добра изходна позиция след победата с един на нула срещу Босна и Херцеговина, но нищо повече. В мача реванш в Зеница босненци имат реален шанс да се класират за пръв път за Мондиал. Нещо, което вече ще е твърде трудно за отбора на Гърция, който в Атина постигна само едно измъчено реми нула на нула срещу Украйна.
Русия спечели с два на един срещу Словения. С гол в Москва три минути преди края обаче словенците запазиха шансовете си да вземат в Марибор може би все пак връх над големия фаворит. От многобройните приятелски мачове особен център на внимание бе контролата между Бразилия и Англия, играна в емирството Катар. Бразилците спечелиха с един на нула и отново показаха, че са страшилище номер едно за представителите на Острова. От 19 години бразилският национален отбор не е губил срещу Англия.
Дотук с резултатите
Преди мача двата отбора почетоха с минута мълчание паметта на германския национален вратар Роберт Енке - един вълнуващ жест на пет хиляди километра от Германия и една внушителна траурна церемония пред 40 хиляди души на стадиона в Хановер и хиляди други пред огромен видеоекран.
„Това е тъжното завръщане на „Publik Viewing“ за може би най-масовата траурна церемония след кончината на първия федерален канцлер Конрад Аденауер, която събра през 1967 година в Рьондорф, близо до Бон, около 300 хиляди души. За церемонията в Хановер пристигат министър-председателят на провинция Долна Саксония Кристиан Вулф, германският вътрешен министър Томас де Мезиер като представител на кабинета в Берлин, бившият канцлер Герхард Шрьодер, както и целият германски национален отбор по футбол, Франц Бекенбауер и Юрген Клинсман.
Церемонията се излъчва по пет телевизионни канала. Енке като event! Сигурно не малко от опечалените ще са натъжени и от медийните странични въздействия на тази смърт”, коментира "Франкфуртер Алгемайн Цайтунг". Но тази публичност, публичният шок от трагедията Енке, доведе и до откритост, която спортният коментатор на вестник "Кьолнер Щатанцайгер" Франк Негеле компримира в следното резюме под надслов:
"Последното послание на Роберт Енке"
„Енке се страхуваше от реакцията на другите, от реакцията на обществото. Неговият статус като футболист и национален играч изостри проблематиката. В очите на обществото депресията е слабост. Хиляди пъти експертите могат да обясняват, че става дума за заболяване, което се нуждае от терапия. Но напразно.
Случаят Енке е показателен за цялото общество. Не е нужно човек да е звезда. Нито дори да е на ръководна позиция в професията. Болестта може и да не е депресия. Тя може да се нарича, например, "серопозитивен". И в днешно време цветът на кожата, религията или хомосексуалността изпълняват тази функция. Такива мними петна предизвикват недоверие, страхове, изолация. Затова много от засегнатите мълчат и прикриват своите страдания. Затова те понасят болки или, както Енке, не виждат никакъв изход. Защото тези хора не вярват, че обществото ще се отнесе коректно към тяхната лична съдба.”