ЦРУ в Лаос: кръв и тайни

Барак Обама е първият американски президент, който посещава Лаос / 6.9 и 7.9. 2016/. Страната обаче има зад гърба си 50-годишна, мрачна история в отношенията си със САЩ. Историята на американското нахлуване в Лаос носи всички белези на мрачен трилър от времето на войната във Виетнам преди 50 години - трилър, в който има само губещи. Най-големят сред тях: народът на Лаос. От 1964 до 1973 година САЩ бомбардират Лаос крайно ожесточено. През първите пет години САЩ водят тази война тайно, за нея отначало не знае дори американският Конгрес. САЩ хвърлят над Лаос 2 милиона тона бомби, част от които не експлодират. Една трета от територията на страната и до днес е осеяна със касетъчни бомби, които продължават да взимат жертви. "Някои региони навярно никога няма да бъдат изцяло разчистени", казва директорката на неправителствената организация "Legacies of War" Ханафа Камвонгза в разговор с Дойче Веле.

Допълнителна бойна арена

Всъщност Лаос е бил само допълнителна бойна арена по времето на войната във Виетнам. Страната официално е неутрална. Сключеното през 1962 година в Женева споразумение трябваше да гарантира неутралитета на Лаос, а ООН - да наблюдава спазването му. Но Лаос още преди това става играчка в ръцете на по-големите. Два фактора се оказват със съдбоносно значение: дългата граница на Лаос с Виетнам и убеждението на Вашингтон, че "ефектът на доминото" може да превърне цяла Югоизточна Азия в комунистическа, ако Лаос падне в ръцете на комунистите. В Лаос по онова време действително съществува въоръжено комунистическо движение - Патет Лао. А комунистически Северен Виетнам организира доставките на оръжия за силите на Виетконг в Южен Виетнам по т.нар. линия "Хо Ши Мин", част от която преминава през лаоска територия. Затова Лаос става изходна база за една от най-големите военни операции в историята на ЦРУ. Американците вербуват и обучават членове на различни планински кланове в Лаос, създавайки по този начин истинска тайна армия. Снабдява ги с оръжия и ги изпращат да се бият срещу Патет Лао и Виетконг.

Централна роля в тази операция на ЦРУ играе едно населено място, които не фигурирало на нито една географска карта - Лонг Чен. На 130 километра северно от столицата Виентян в тропическата джунгла е изградена 1,3 километрова самолетна писта и тайна база за 40 000 души. Американският публицист Роджър Уорнър задълбочено е проучвал войната в Лаос. Провел е над 150 интервюта със съвременници и е събрал стотици документи. Пред Дойче Веле кой разказва, че на летището в джунглата денонощно са излитали и кацали американските турбовитлови машини и товарни самолети. Повечето от тези близо 400 полета на ден са били извършвани от „Еър Америка”, 100-процентова собственост на ЦРУ. Самолетите доставяли хранителни продукти, оръжия и превозвали американски инструктори, които да обучават местните приятелски бойци.

Роджър Уорнър казва, че архитект на операцията е бил агентът на ЦРУ Джеймс Уилиям Леър. "Преди това Леър беше създал в Тайланд военна група за специални задачи. В началото на 1960-те години я прехвърля в Лаос. Неговите хора действаха като инструктори, съветници и агенти", казва Уорнър. Леър създава контакти и с Ванг Пао, който е главнокомандващ на лаоската армия. Ванг Пао се впечатлява от идеята на Леър за създаването на собствена партизанска армия. В нея членуват около 40 000 души предимно от собствения му клан „хмонг”. Въпреки доброто въоръжение и масираната подкрепа по въздуха партизанската армия на Ванг Пао търпи поражения в ожесточената война. Освен това ЦРУ мобилизира и други племенни групи в отдалечените планински райони на Лаос. САЩ изпращат там и специални агенти на ЦРУ, някои от които започват да водят свои собствени войни.

Първообразът за "Апокалипсис сега"

Един от най-известните примери е Антъни Пошепни. Ветеранът от Втората световна война е бил прехвърлен от ЦРУ в Северозападен Лаос. „Уолстрийт джърнъл” го описва в некролога по повод смъртта му през 2003 година като агент на ЦРУ, разделил се с цивилизацията, оженил се за принцеса от местен клан и колекционирал отрязаните глави и уши на враговете си. Публицистът Роджър Уорнър се е запознал лично с Пошепни и го описва като „много сприхав човек, странна фигура, тежък алкохолик, който можеше да разказва добре”. А бившия агент на ЦРУ Джим Скофийлд си спомня как Пошепни се появил мъртво пиян в посолството на САЩ във Виентян с автомат в едната ръка и с мачете в другата. Мнозина виждат в него първообраза на полковник Курц от прочутия филм на Франсис Форд Копола за войната във Виетнам "Апокалипсис сега". Историкът на ЦРУ Ахърн пише в предговора към книгата си за тайната война в Лаос: "За почти всички участници от ЦРУ тази война стана основното приключение на техния професионален живот”. За много граждани на Лаос това изречение звучи крайно цинично.