Тревожни мисли за националната сигурност на България

Коментар от Даниел Смилов:

Скандалите с излишъка на руски шпиони и лотарийни билетчета навсякъде в България и с недостига на питейна вода в Перник и на други места имат нещо общо: всички те са симптом на сериозен проблем със защитата на националната ни сигурност. Проблем, който произлиза от желанието на частни субекти да пожертват националните интереси, за да наложат своите собствени - било то икономически или партийни.

Изчезналата вода

Освен ключова придобивка още от римско време, течащата питейна вода е и важен елемент на националната сигурност на всяка страна. Целият проблем с казуса “Перник” е, че недостигът на вода в този град беше недогледан и дори умишлено крит месеци наред, най-вече от управляващите страната и града. Опозицията и медиите също имат вина, но основната е на управляващите, които би трябвало да имат представа за пълната картина.

Криенето на драмата се случи поради две причини. Първо, партийните интереси на управляващите партии диктуваха разкриването на проблема да стане след местните избори през 2019. Второ, водата на Перник и на други градове се е използвала за частни цели от заводи, ВЕЦ-ове и т.н. За правителствата техните интереси очевидно са с приоритет пред интересите на гражданите, които в резултат от тази политика сега трябва да стоят на воден режим.

Накратко: става дума за сериозно сгрешена политика на национално ниво, а основните отговорни лица са в правителството и парламентарното му мнозинство.

Новичок

Водата изчезна, но за сметка на това се появи новичок. Или нещо подобно, което е било внесено в страната от същата секретна част на руските служби, отговорна и за отравянето на Скрипал във Великобритания. В България покушението е извършено преди аферата “Скрипал”, но без нея и без опитите на британците да стигнат до истината ние дори нямаше да разберем за химическите експерименти на братска Русия на наша територия.

Куриозното беше, че по казуса “Скрипал” България защити Русия и официално подкрепи нейната (несъстоятелна) гледна точка. А именно, че няма достатъчно доказателства за умишлено отравяне.

Как може страна-членка на НАТО и ЕС да изпадне в такава комична ситуация? Първо, да не знае за дейността на чужди служби или да крие казуса години наред. Второ, да си направи оглушки, когато много сходен казус се случва на територията на съюзник от НАТО и ЕС. И трето, официално да подкрепи позицията на Русия, а не тази на съюзника си.

Историята има и продължение. Четири години след отравянето на наша територия вече имаме три заподозрени руски лица. Странно е обаче, че макар Гебрев многократно да намеква за български помагачи или дори поръчители на покушението срещу него, нашите служби и разследващи органи категорично отхвърлят тази теза и не е ясно дали изобщо са свършили нещо по нея.

Ако не бяха чужди посолства и служби, историята с отравянето на Гебрев и досега щеше да се бистри само през призмата на борбите за собствеността върху “Дунарит” и вторичното усвояване на наследството на КТБ. По тези въпроси политическото разделение не е между ляво и дясно, а между тези, които ги защитава адвокат, и тези, които ги защитава прокурор. Гебрев към момента е от първите и оттам изглежда идват много от проблемите му.

Но изводът, който се налага, е тревожен. Службите и държавните органи са толкова ангажирани да се месят в спорове между бизнеси, че или “проспиват” тежки пробиви на националната сигурност (което е много лошо), или пък жертват националната сигурност, за да защитават определени частни интереси (което е още по-лошо). Тук отговорността отново е системна и касае висшето ръководство на държавата.

Цената на газа. И "Белене".

Без да е взето окончателно политическо решение за строеж на АЕЦ “Белене”, вече имаме купени два реактора. Как и защо се е случило - не знаем. И това ако не е пробив в националната сигурност…

Тази история вече е забравена и заметена. Поуки не са извадени. А когато няма поуки, нещата се повтарят. Повторението може да се случи под формата не на атом, а на газ. Кой какво е обещавал на Русия - отново не е ясно, но вече се съгласихме да построим паралелен на съществуващия газопровод, с който Русия да избира дали да пуска газ през Украйна или през Турция. Може и да сме на загуба, но сме на газовата карта на Европа.

Това добре, но сметката ни може да излезе доста крива. Ако САЩ наложат санкции на „Турски поток" и не забележат разликата между него и нашия “Балкански поток”, ние можем да се окажем в странна ситуация. От една страна, ако изпълним строежа, ще влезем в санкционен режим с тежки последици. А ако не го завършим, ще трябва да плащаме неустойки на Русия. И в двата случая ще сме назад с един-два милиарда.

Голям е натискът тези проекти да се случат. Натиск от страна на енергийни лобита и частни интереси. Тези лобита ще спечелят много и от нов АЕЦ, и от полагането на тръби. Но когато държавата поставя такива частни интереси винаги на най-първо място, страда и общественият интерес, и националната сигурност.

Лотарийните билетчета

Борбата срещу бедността е основна задача на всяка модерна държава. Това е въпрос и на национална сигурност, защото бедността води до социални напрежения и трудна управляемост.

От последните скандали в хазарта научихме, че българите дават над 1 милиард лева годишно за лотарии и други подобни. От социална гледна точка това е преразпределение на около 1% от БВП основно от по-бедните към по-богатите. Прав е Валери Симеонов да повдигне въпроса за целесъобразността на тази политика. От нея печелят определени бизнеси и медии, а част от парите отиват в бюджета. Но така или иначе става дума за взимане на ресурс от най-нуждаещите се в полза на други групи.

Обикновено с данъчна политика държавата би трябвало да обезкуражава такъв тип бизнес “инициативи”. Въпреки разгорелия се скандал обаче, министърът на финансите Горанов успя да предложи (за кратко) облекчаване на данъка/таксата за хазарта. След това се стигна и до идеята да се въведе държавен монопол върху лотариите.

Проблемът с всичко това е, че въпросът започна да се разнищва едва когато стана ясно, че между основните частни играчи в този сектор има сериозен конфликт. В бизнеса с лотариите основният разход на организаторите е за медийна реклама. Вероятно собствениците на медии са решили да затворят бизнес кръга: имат лотария, рекламират си я в собствената телевизия и отчитат разхода пред Горанов, който им вади този разход от данъка. Хубава идея, както се казва. Пък и осъществима. Особено ако те представлява не адвокат, а прокурор. Макар че ако опонентът ти е известен с антропоморфни прякори, може да се окаже, че казусът отива към извънсъдебно решение.

И докато полицията ловеше въоръжени грузинци в ролсройси, държавата реши да се задейства за хазарта. И тук обаче не е съвсем ясно какъв е водещият мотив: общественият интерес, националната сигурност или подкрепата за един бизнесмен срещу друг.

Поуките

Националната сигурност не е (само) самолетите, корабите и многобройните ни служби. Това е на първо място способността ясно да формулираш обществен интерес и, второ, но не по-маловажно, да го отстояваш грамотно и ефективно срещу агресивни частни интереси. В разгледаните четири случая управлението има сериозни трудности и във формулирането, и в отстояването на националния интерес. А когато става дума за вода, газ, ядрена енергия и борба срещу бедността, тези провали са неизбежно и провали в защитата на националната ни сигурност. Дано този път поуките да бъдат извлечени.