Човекът, на когото вярваше целият свят

Дали в Белия дом, в Елисейския дворец или в Кремъл - срещите протичат винаги еднакво. Домакините са бесни, настроението лошо, а германският външен министър трябва да оправя фаловете на своя канцлер - първо Хелмут Шмит, после Хелмут Кол.

Ханс-Дитрих Геншер е принуден да слуша оплаквания дори в мъжката тоалетна, където случайно се засичат със съветника по въпросите на националната сигурност на американския президент Картър. Американецът недоволства, че Шмит често злословел по адрес на Картър. "О, канцлерът обича да злослови дори по адрес на колегите си", отвърнал Геншер с усмивка.

Дипломация и вицове

Председателят на Свободната демократическа партия, Ханс-Дитрих Геншер, ръководи външното министерство от 1974 до 1992, по-дълго от всеки друг в германската история. Но в ретроспектива мандатът му изглежда някак си безцветен. Съвременниците му си спомнят перманентното медийно присъствие на предпазливия политик, за когото разправят, че щял да се замисли два пъти преди "да каже нищо, но с много думи". И разбира се незабравимото му представяне на балкона на германското посолство в Прага през 1989, когато обяви на хилядите източногерманци, че им е разрешено да заминат за Федералната република.

Но една нова биография, написана от дипломата Ханс-Дитер Хойман, прави преоценка на ролята на Геншер. Авторът не само се е запознал с документите от дипломатическия архив, но е разговарял и с редица политици от времето на Геншер, сред които Горбачов, бивши външни министри на САЩ, Франция и Англия.

Според интерпретацията на Хойман германците дължат капитала от доверие, който именно направи възможно обединението на Германия, в голяма степен на дипломатическото умение на Геншер. Юристът от Хале събужда доверие не само с добродушната си натура, но и защото съумява да изглади грешките на своите канцлери; включително и като разказва вицове за тях.

Специално американците виждат в него най-важния гарант за поддържането на стабилни отношения с германския си съюзник. Това проличава особено ясно в интервютата на Хойман с бившия американски президент Картър и неговия съветник по сигурността Бжежински. В думите на Картър още се долавя неприятното му чувство към бившия канцлер Шмит.

Един далновиден ход

Като шеф на една малка партия Геншер запазва ролята на либеро и при новия си шеф Кол - и то тъкмо по отношение на СССР. Защото още при първата си среща с Горбачов през 1986 той прозира волята за реформи на новия господар в Кремъл. Кол от своя страна дълго се противопоставя на това виждане.

Когато няколко месеца преди падането на Берлинската стена Кол решава да подкрепи американско-британската инициатива за разполагане на нови атомни оръжия в Европа, което със сигурност щеше да предизвика нов ледников период в отношенията с Изтока, Геншер заплашва с край на коалицията. Кол отстъпва и така наречената ядрена модернизация отпада от дневния ред.

Може би този ход е най-голямото постижение на външния министър Геншер. Защото Кремъл едва ли щеше да приеме загубата на ГДР през 1990 по същия начин, ако малко преди това Западът бе положил началото на нов кръг в атомното въоръжаване.

АГ/ШО/КР/ДПА/С. Гяуров

Редактор: М. Илчева