"Щастие е да се наричаш турчин"
4 ноември 2011В Германия Ердоган често предизвиква неприязън - главно с изявленията си за интеграцията, които внушават, че е по-добре турците да си останат турци, защото нагаждането им към страната, в която са емигрирали, щяло да наруши човешките им права. Подобни изявления обаче не са просто прищявка на Ердоган.
Те са плод на национално, често и националистическо убеждение, което е широко разпространено в Турция, включително сред левите кръгове. Дългогодишният премиер и лидер на социалдемократическата Републиканска народна партия Бюлент Еджевит беше строг националист. А и самата модерна Турция е родена от духа на национализма.
Национализмът - един от кръстниците на модерна Турция
Тя постига националното си единство едва през 1923 г., след края на Османската империя, а за да се формира изобщо "турското самосъзнание" се оказва необходима обхватна културна революция. По времето на Империята понятието "турчин" е вид ругателна дума; всеки, който уважава себе си, се нарича "османлия".
Едва с реформите на Ататюрк се слага край на османизма - чрез въвеждането на латиницата и налагането на турцизми в езика, както и посредством новият "турски поглед над историята", ориентиран главно към национализма. От Ататюрк тръгва и модерната турска "национална гордост". Неговият лозунг гласи: "Щастие е да се наричаш турчин". Това ново национално съзнание е трън в очите на кюрдското малцинство, включително и до днес.
И сега националната гордост е важен елемент от възпитанието на подрастващите в Турция, като се започне от детската градина и основното училище. Точно кемалистите отдават голямо значение на националните ритуали и използването на национални символи.
Погледът е обърнат повече назад, отколкото напред
Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието произлизат от ислямисткото движение в страната. Те са за възраждането на османското минало и неговото величие. В днешна Турция Османската империя отново се разглежда без предубеждения и често в положителна светлина.
Това нормализиране на отношението към миналото намира израз в безброй публикации и телевизионни сериали за османците. Реджеп Тайип Ердоган е турчин с чувство за национална гордост, но като бивш ислямист той носи в себе си и гордостта на османизма. Много негови сънародници го споделят. Преди години дори се заговори за турско-ислямски синтез.
Подобен тип манталитет очевидно е свикнал да дискредитира културните различия и нагаждането към нови и чужди среди като "загуба" и дори "заплаха". В крайна сметка турското общество не се отличава с особена търпимост към онези, които не са готови да следват собствените му правила.
АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Рачева, Редактор: Б. Узунова