Гръцки активисти се борят срещу сондажите за нефт и газ

"Природата е нашият антидепресант" - това гласи слоганът на жените, които раздават брошури на търговска улица в Гърция. Те са облечени в традиционни носии и носят маски. "Външният ми вид е политически акт", четем още върху техните надписи. 

Групата "Врисулес" вече от три години се бори срещу разработването на нефтени и газови находища в Западна Гърция. Активистките пеят и танцуват в знак на протест срещу проекта, чийто икономически смисъл се поставя под въпрос.

"Добивана на нефт и газ ще пресуши туризма"

"Врисулес" на гръцки означава "извори". Тъкмо естествените извори са заплашени от добива на нефт и газ. Протестиращите жени са в черно, с което искат да покажат колко сериозно е положението.

Осем петролни концерна са взели концесии за добиване на нефт и газ, включително около островите в Йонийско море и Крит. Според активистите на "Врисулес" по този начин в буквалния и в преносния смисъл ще бъдат пресушени изворите на един много важен отрасъл за гръцката икономика: туризма. Пясъчните плажове на тези острови всяка година примамват близо 11 милиона отпускари - една трета от всички туристи, които идват в Гърция. Разработването на нефтените и газови находища освен това може да застраши животинския свят, включително костенурките, делфините и китовете, които живеят наоколо.

"Врисулес" призовава правителството да подложи на преоценка решението си за допускане на концерните до тези най-красиви кътчета в Гърция. Междувременно към това искане се присъедини международната екологична организация WWF, която изпрати писмо до гръция премиер Кириакос Мицотакис с настояването на прекрати концесиите и да не дава нови.

"Това политическо решение отдавна вече не е актуално. То беше взето преди 10 години и се основава на сбъркани прогнози", се казва в писмото.

Дясното правителство на Мицотакис отвори пътя към още сондажи

Други туристически държави като Хърватия, Испания и Франция отдавна забраниха сондажите за нефт и газ. Група от 63 евродепутати, най-вече от Зелените, настоява във всички държави от ЕС да бъдат забранени сондажите в офшорни води.

Един от основните проблеми е фракингът. В САЩ той си проби път, но в Европа много хора го смятат за опасен, защото използваните химикали могат да замърсят земята и подпочвените води. Съществува освен това хипотезата, че фракингът може да доведе до леки земетресения.

Гърция започна да продава нефтени и газови концесии в апогея на дълговата си криза през 2011 г., защото спешно се нуждаеше от пари. Миналата година дясното правителство на Мицотакис извърши сериозни промени в законите за опазване на околната среда и така отвори пътя за сондажи в райони, където природата се намира под закрила. Около 10% от територията на Гърция вече е свободно поле за сондажи, продължава разработването и на плановете за добиване на газ чрез фракинг.

Преходна технология?

Като страна-членка на ЕС, Гърция трябва да се придържа към плановете за радикално снижаване на емисиите от въглероден двуокис. А енергийният експерт Аристофанис Стефатос смята, че добиването на природен газ е стъпка точно в тази посока, защото той отделя много по-малко вредни емисии, отколкото въглищата. В момента Гърция внася по-голямата част от необходимия ѝ газ. Така че добиването на газ чрез фракинг е важно, защото ще донесе на страната повече газова независимост, казва Стефатос. Той смята още, че изградените вече газопроводи ще могат да се използват и за пренос на "енергоносителя на бъдещето" - водородното гориво.

Природозащитниците гледат скептично на идеята, че добиването на газ в Гърция е добра идея за един преходен период. Те смятат, че фосилните горива трябва да си останат под земята. Това мнение вече се налага и в научните среди. "Газът не е никакъв преход. Ние има нужда от технологии, насочени към бъдещето. С други думи - от обновяема енергия", обяснява Клаудия Кемферт от германския Институт за икономически изследвания.

Според критиците целта е печалба на всяка цена

Елефтерия Цукнаки, една от основателките на "Вирсулес", е убедена, че сондажите и фракингът, на които се залага в момента, имат за цел главно икономическа печалба, а не някакъв енергиен обрат. "Добиването на петрол и газ създава опасност за цялото Средиземноморие, от Гърция до Испания и Северна Африка", казва тя.

Хелен Бриасулис, която е професорка в Егейския университет, подчертава, че замърсяването на въздуха, почвата и подпочвените води, до което водят както традиционното добиване на петрол и газ, така и фракингът, ще навреди не само на природата и животинския свят. Ще пострадат и много работни места, защото редица гръцки региони са зависими от туризма, селското стопанство и риболова.

Допълнително възникват рискове от инциденти и гигантски разливи при добиването на петрол в офшорни води, припомня професор Бриасулис. "Подобни големи проекти са като да си играеш с природата. Офшорните сондажи са гигантска катастрофа, но не виждам в Гърция някой да се е замислил какво би означавала една голяма злополука."