Ще стане ли Либия второто Косово?

Един диктатор избива свои граждани, за да спаси своята власт. Който има сърце, апелира за интервенция, за да се сложи край на убийствата, пише публицистът Кристоф фон Маршал на страниците на Тагесшпигел.

За такава интервенция срещу Кадафи Европейският съюз обаче може да се наложи точно толкова малко, колкото и през 90-те години в Босна и Косово срещу сръбския диктатор Слободан Милошевич.

Кръвопролитията свършиха едва след като Америка пое ръководството на военните действия. Европа бе засрамена и обеща подобрение. Има ли обаче напредък в общата външна политика и военната дееспособност на общността десетилетие и половина по-късно? Драмата се повтаря.

Дежа вю?

Първо: между националните правителства няма единомислие. Британци и французи искат налагането на забрана за полети над либийското въздушно пространство. Германия е скептична. Италия пък направо против.

Второ: като общ знаменател остава схващането, че за военната намеса е необходим мандат от ООН. Такъв мандат обаче няма да дойде, поради отказ на Русия и Китай.

Трето: Дори и да поискат сами да преприемат нещо, европейците са точно толкова малко в състояние да предприемат военна намеса със собствени сили, колкото бяха и тогава на Балканите. Те се надяват на НАТО, т.е. на Америка.

Трябва ли НАТО да интервенира без мандат от ООН? В Косово Алиансът реши, че и без благословията на световната организация може да се намеси, за да сложи край на едно престъпление срещу човечеството. Колко либийски цивилни трябва загинат, за да придобие тази позиция валидност и през 2011?

Европа остава пасивна, но не и в претенциите си

Тези дни американци, които обичат Европа, отново страдат от душевни болки. Европа допринася твърде малко за евентуален добър изход в Либия, но не се осмелява да подхване открит дебат за своите собствени недъзи.

Самопричинената липса на възможности за действия се компенсира с изобилие от морални речи. За американците това е и твърдението, че било позор Западът толкова години да се понася с Кадафи.

Това е вярно, но само отчасти. Разговорите доведоха дотам, че Кадафи се отказа от своята атомна програма, от производството на отровен газ и от тероризма. Това е един вид благословия и за либийската опозиция.

Ако Кадафи разполагаше с оръжия за масово унищожение, никой не би дори и помислил да помогне на опозицията с военни средства. Този елемент от реалната политика беше правилен. Позорно бе обаче последвалото правене на гешефти с Кадафи, на първа линия от страна на Италия и Великобритания. В случая с Либия почти няма място за упреци срещу САЩ.

Политика със сърце и благоразумие

Какво да се направи за Либия? Този дебат трябва да се води със сърце и с благорзумие. Забранена за полети зона ще е необходима, след като Кадафи предприема въздушни нападения срещу цивилни. Такава зона още не е наложена, но НАТО се подготвя за това. Друга опция са оръжейни доставки за опозицията, за да може тя да устои срещу Кадафи.

Преди това обаче Западът трябва да уточни кой в опозицията има думата, за да не бъдат въоръжавани сили, които биха изострили обстановката в Либия. А Европа трябва да се научи да говори открито и честно за реална политика. Европа не издържа първия практически тест на своята нова външна политика след Лисабонския договор.